Кон на втория етаж

"Високо горе по южния склон на хълма, сраснали се със скалите, полускрити от причудлива растителност, при ясно време се забелязват десетина къщурки, за страничен човек непременно населени с призраци. Самите кошмар и призрак за всеки пощенски раздавач.
В една от тях живее съседът ми Филип Пеев.
Ако това неговото е живот, разбира се.
За Филип Пеев се знае не повече от това, че е нощен пазач в някакъв все още „промишлен комбинат“, с многообхватна и впрочем трудноразбираема дейност, със споменавани като основни производства кончета, слончета и жирафчета за каруселите на лунапарк. Тоест атрибути именно от този фасон, който дава възможност на родителите да сплашат потомството си по най-сполучливия начин:
– Ако продължаваш да не слушаш, ей сега ще те кача на онова слонче там, с превързаното хоботче...
Теменужка на мига скрива личице в дрехата на майка си; Ицко пребледнява при гледката, след което сам повежда татко си към къщи, за да го отрупа с куп невъзможни за рефлектиране въпроси: кое е задницата и кое предницата на слончето – от какво страда то – ама слонче ли е наистина или креватче? И прочие..."
Из книгата