Инок Ардън

Алфред лорд Тенисън (1809 – 1892) е най-значителният поет на викторианска Англия. След смъртта на Уилям Уърдсуърт през 1850 г. той заема неговото място като поет-лауреат и остава на тази почетна длъжност към двореца до края на живота си. През 1883 г. по настояване на министър-председателя Уилям Гладстон поетът е удостоен с наследствена аристократична титла. В творчеството си Тенисън продължава традициите на предхождащите го поети-романтици, което личи в богатата му образност, в изкусното боравене с ритмите и музиката на думите.

Там Инок никому не казал дума,

а право у дома – дома? – къде е

домът му? – мигар има дом? – забързал

към къщи. Слънчев бил денят, макар

и мразовит, докато от морето

през заливите гъстата мъгла

от две страни забулила света

със сива пелена, пред него пътя

отрязала и само тесен ръб

от клюмнали горички и ливади

оставила отляво и отдясно.

Встрани, на оголялото дърво

пищяла зъзнеща червеношийка

и тежко се отронвал мъртъв лист,

от влагата налегнат. Все по-силно

ръмяло, здрачът ставал все по-гъст,

додето най-накрая през мъглата

за миг над него сякаш просветляло –

и той бил вече там.