Гробището на забравените книги Том 2. Юбилейно издание

Тетралогията Гробището на забравените книги съдържа четири романа – „Сянката на вятъра“, „Играта на ангела“, "Затворникът на рая“ и „Лабиринтът на духовете“. Всеки от тях е едновременно мистерия, трилър, фантастика, мелодрама, кримка, историческо четиво… но най-вече: гениална литература. Авторът води действието в различни видими и невидими пространства, в непознатите и потайните кътчета на любимата му Барселона, карайки читателя да следва обратите на сюжета със затаен дъх. Мнозина смятат тетралогията за шедьовър, а авторът й за виртуоз на словото, но именно нейните читатели й вдъхват живот. Защото, както казва Сафон, изкуството на четенето е интимен ритуал, книгата е огледало, в което виждаме само собствената си същност.

Третата книга, "Затворникът на Рая" ни повежда назад във времена и събития, които постепенно ще споят повествованието от „Сянката на вятъра“ и „Играта на ангела“. Оттук започва и пътят към миналото, към Фермин Ромеро де Торес и писателят Давид Мартин – без които Гробището на забравените книги няма да е същото...

"Лабиринтът на духовете" е епически завършек на изумителния цикъл романи. Тук се срещаме с прокълнатия писател Виктор Матаиш, със спиращата дъха Алисия, любимото протеже на кукловода Леандро; съдбите им се преплитат с тези на познатите ни до момента персонажи и заедно с тях препускаме през готическите улици на Барселона, стигайки задъхани до Гробището на забравените книги...

* * *

За автора:
Карлос Руис Сафон (1964–2020) е един от най-значимите съвременни автори и най-четеният испански писател след Сервантес. Творбите му са преведени на повече от петдесет езика. Тетралогията Гробището на забравените книги съдържа четири романа - „Сянката на вятъра“, „Играта на ангела“, Затворникът на рая“ и „Лабиринтът на духовете“. Всеки от тях е едновременно мистерия, трилър, фантастика, мелодрама, кримка, историческо четиво… но най-вече: гениална литература. Авторът води действието в различни видими и невидими пространства, в непознатите и потайните кътчета на любимата му Барселона, карайки читателя да следва обратите на сюжета със затаен дъх. Мнозина смятат тетралогията за шедьовър, а авторът й за виртуоз на словото, но именно нейните читатели й вдъхват живот. Защото, както казва Сафон, изкуството на четенето е интимен ритуал, книгата е огледало, в което виждаме само собствената си същност.