Франкенщайн

Шели популяризира романа като литературна форма, въвежда редица нови жанрови понятия и похвати и завладява въображението на читатели и творци по целия свят. Романът й може да бъде интерпретиран като философско разсъждение върху творческия процес, завоалирана метафора за майчинството, залп във вечния спор между науката и религията, готически хорър с чудовище-ходещ труп, въплъщаващо най-големите човешки страхове и комплекси, научна фантастика за един изкуствен интелект, с всички произтичащи от това опасения, звучащи актуално и днес (дали нашето творение ще се разбунтува срещу нас и ще узурпира функциите ни?), дори трогателна притча за едно преждевременно пораснало дете, което, подобно на всеки тийнейджър, се страхува от собственото си тяло, чувства се различно от останалите, не може да открие мястото си в света и копнее за интимна близост, приемане, съчувствие и любов.

„Франкенщайн“ е епохално постижение в литературата и един неподправен готически шедьовър, който не е загубил мрачното си въздействие повече от два века след публикуването си.