Книги на Брам Стокър

Любопитни факти за живота на Брам Стокър

Ейбрахам Брам Стокър е роден на 8 ноември 1847 г. в Клонтарф, Ирландия. Той е третото от общо седем деца в семейството. Бащата е висш държавен служител, майката е домакиня; и двамата са отдадени на религията като членове на местната енория на Ирландската църква.

В детските си години, момчето страда от неопределена болест, която го държи прикован на легло до седмата година. Често е лекуван с популярните по това време кръвопускания. За да го забавлява, майката му разказва приказки и легенди, повечето от които доста мрачни. Те оказват влияние по-късно върху творчеството на писателя.

Ейбрахам завършва частно училище, а в периода 1864–1870 г. посещава колежа „Тринити“ в Дъблин, където се изявява като един от най-добрите спортисти. През 1875 г. получава и степен магистър.

Макар да завършва математика, членува в клубовете по история и философия, увлича се още по поезия, изкуство, литература и театър.

След дипломирането си, писателят започва работа като държавен служител в Дъблинския замък. Същевременно пише театрална критика за ирландски ежедневник, както и готически разкази, подписани с псевдонима Брам Стокър.

През 1876 г. дава положителна рецензия за пиесата „Хамлет“ и най-известния актьор по това време Хенри Ървинг. Двамата постепенно се сприятеляват. Заради тази дружба и рецензиите си, писателят се запознава с популярни личности от висшето лондонско общество, сред които и Артър Конан Дойл, с когото имат далечно роднинство, а впоследствие издават книга в съавторство.

На светско събитие се запознава и с бъдещата си съпруга Флорънс Балкомб. В този момент тя има връзка със състудента му Оскар Уайлд, но избира Стокър. Затова за известно време двамата писатели прекъсват отношенията си.

След женитбата през 1878 г. семейството се премества от Дъблин в Лондон, където Стокър започва работа в престижния театър „Лицеум“. Остава там 27 години като секретар и директор. Като цяло води доста динамичен и натоварен с ангажименти диалог.

През 1879 г. се ражда единственият им син, кръстен неслучайно на приятеля си Ървинг, когото боготвори. Като мениджър на актьора, той обикаля с него на турнета из Европа и  САЩ. Два от неговите романи пък са адаптирани като постановки в САЩ.

През 1890 г. Брам Стокър публикува книгата „Змийският проход“ (“The Snake’s Pass”). В това десетилетие  издава още документална литература, сборник с приказки за деца, разкази. Сътрудничи на „Дейли Телеграф“ в Лондон като част от екипа.

Стокър работи седем години по готическия вампирски роман „Дракула“ (“Dracula”). Прави проучвания сред редки ръкописи, събира информация за фолклора и митове за вампири от Централна и Източна Европа, съпоставя факти. В ръкопис книгата носи името „Немъртвият“, но излиза през 1897 г. като „Дракула“. Постига неочакван успех и след публикуването ѝ в САЩ.

Брам Стокър продължава да пише  произведения с различен характер.

В следващите години излизат по-важните романи:

• „Мис Бети“ (“Miss Betty”, 1898);
• „Мистерията на морето“ (“The Mystery Of The Sea”, 1902);
• „Украшението със седем звезди“ (“The Jewel of Seven Stars”, 1903);
• „Лейди Атлин“ (“Lady Athlyn”, 1908);
• „Дамата с плащаницата“ (“The Lady of the Shroud”, 1909);
• „Леговището на белия червей“ (“The Lair of the White Worm”, 1911), познато още със заглавието „Градината на злото“.

Във всичките си художествени произведения Стокър отразява противоборството между Доброто и Злото. Интерпретира още темите, свързани с живота и смъртта, упадъка, модерното и анахроничното, границата между разума и лудостта, общественото положение на жените във викторианската епоха, сексуалността, окултността и суеверието и др.

Стилът на писане на Стокър е повлиян от работата му като журналист. Умее да сътворява стегнати, ритмични пасажи със сложни и емоционални описания, като създава завладяващи за читателя сюжети.

Прави опити в писането на научна фантастика, проявява склонност към свръхестественото, окултните науки и месмеризма.

В памет на приятеля си актьор публикува през 1906 г. „Лични спомени за Хенри Ървинг“, които са приети радушно от публиката и критиката. Същата година Брам Стокър напуска театъра и възнамерява да се премести в Сан Франциско, но земетресение осуетява намеренията му.

В последните си години писателят претърпява няколко инсулта, здравето му се влошава и изпитва финансови затруднения. Въпреки това не се сломява и продължава да пише.

Брам Стокър умира на 64-годишна възраст в дома си на 20 април 1912-а от разновидност на сифилис. Новината за смъртта му минава незабелязано заради трагедията с кораба „Титаник“, случила се няколко дни по-рано.

Две години след смъртта на съпруга си, Флорънс Стокър включва още една глава в „Дракула“. Така изданието от 1914 г. излиза като „Гостът на Дракула и други странни истории“.

Правнукът на писателя Дейкър Стокър заедно със свой сътрудник Йън Холт, издава „Дракула: Немъртвият“ (“Dracula: The Un-Dead”) през 2009 г., като споделя, че книгата се базира на ръкописни бележки на самия Стокър.