Емпузион

Септември, 1913. Гьоберсдорф, днес Соколовско, Долна Силезия. Тук, в полите на планината, в продължение повече от петдесет години, функционира един от първите в света и най-известен в Европа специализиран санаториум за лечение на белодробни заболявания. Студентът от Лвов Мечислав Войнич пристига в балнеокурорта с надеждата, че иновативните методи на лечение и кристално чистият въздух ще овладеят развитието на болестта му, а може би дори ще го излекуват напълно. Диагнозата обаче не оставя място за заблуда: туберкулоза.

По време на вечеря или при дългите разходки из курорта и в планината, героите разговарят за естеството на света, а също за мястото и ролята на жената. Думите им, особено за внимателния читател, може би ще прозвучат някак познато. В този роман Олга Токарчук подхваща интересна игра с „Вълшебната планина“ от Томас Ман – роман, който писателката, по собствените ѝ думи, знае наизуст. В санаториума се говори не само за здраве и лечебни процедури. До Войнич и останалите пациенти достигат смразяващи кръвта истории за трагични събития, случващи се в околните планини. Макар героят да е зает с усилията да крие истината за състоянието си, мистерията на ужасяващите слухове го привлича все по-неудържимо. Това, което не знае, е, че тъмните сили вече са го взели на прицел.

Надвиснала ли е над Европа сянката на война? Демони има ли?

Между монументалния роман „Книгите на Яков“ и най-новата творба на авторката, „Емпузион“, излизат четири нейни книги, и четирите вече налични и на българския книжен пазар – „Изгубената душа“ (2017) с илюстрации на Йоанна Консехо, „Чудати разкази“ (2018), сборникът с есета и лекции „Чувствителният разказвач“ (2019) и „Господин Изразителен“ (2023), отново в тандем с Консехо. Първите две са преведени на български от Силвия Борисова, а „Чувствителният разказвач“ и „Господин Изразителен“ от Крум Крумов (превод на Нобеловата лекция от сборника – С. Борисова).