Докато сме свободни. Моята битка за правата на жените в Иран

Ширин Ебади – първата мюсюлманка, получила Нобелова награда за мир, вдъхновява милиони хора по света с работата си като адвокат, защитаващ жени и деца от жестокия режим в Иран. Ебади разказва своята история за кураж и непокорство, изправена пред правителство, твърдо решено да унищожи както нея, така и семейството и мисията ù.

Години наред ислямската република се опитва да сплаши Ебади, но след възкачването на власт на Махмуд Ахмадинеджад през 2005 г. цензурата и преследването стават още по-ожесточени. Правителството подслушва телефоните на Ебади,
наблюдава адвокатската ù кантора, напада дома ù. Въпреки че животът ù прилича на шпионски роман, нищо не е в състояние да я накара да замълчи и да спре да се бори за достойнството на хората.

* * *

"Дързък и шокиращ мемоар"
Sunday Times

"Ширин Ебади разказва за поредица от зловещи атаки, които понася след като печели Нобеловата награда за мир през 2003 г. Този забележителен мемоар, който се чете като роман, описва опасната ситуация, в която се намира, и непоколебимостта ù да остане твърда въпреки всичко."
The Washington Post

"Ширин Ебади е вдъхновяваща фигура, а нейната напрегната, емоционална история е незабравима."
Publishers Weekly

"Пленяваща и откровена история за куража и силата на една жена, която се изправя срещу иранското правителство и оцелява въпреки всички опити да провалят усилията ù."
Kirkus Reviews

* * *

За автора:
Ширин Ебади е родена през 1947 г. в Хамадан, Иран. Ебади е една от първите жени съдии в Иран и първата жена, ръководила едно от най-висшите съдилища в страната, преди да бъде лишена от права да практикува професията си след Ислямската революция през 1979 г. През 90-те години Ебади отново се връща към правото като защитник на правата на жените и децата и основава център за човешки права, който повежда битка за правна реформа и обществен дебат относно дискриминационните закони в ислямската република. През 1999 г. прекарва един месец в затвора заради дейността си. Години наред тя е в центъра на женското движение на Иран. През 2003 г. получава Нобелова награда за мир заради своята работа. Живее в изгнание след протестите, последвали президентските избори през юни 2009 г.