Червеният терор без маска

Книгата съдържа изцяло мемоара „Две смърти няма, а без една не може“ на Стефан Богданов

„Чувствувам, че целия си съзнателен живот – от детството до старостта си, съм жертвувал за една порочна идеология, която противоречи в практиката си на основните права на човека и на свободния дух в човешкото общество. Тя винаги е маскирана с демократични фрази, но по същество е едно брутално насилие върху човешката личност и световния прогрес. Или както заключава едно вицово определение на социализма – това е победа на „прогресивните сили“ над здравия разум...“

Стефан Богданов, 1986 г.

Стефан Богданов е не само комунистически функционер отпреди 9 септември 1944 г., завършил Международната ленинска школа в Москва, но и единственият агент на съветското военно разузнаване в България, оставил спомени. Като първия началник на отделение „Б“ (контраразузнаването) в ДС след 9 септември 1944 г.

Спомени, записи и разговори от, със и за съветския агент, комунист, началник в ДС, политически затворник и дисидент Стефан Богданов

Стефан Богданов е и единствената високопоставена фигура в Държавна сигурност, създала писмени свидетелства за преживяното още преди да падне тоталитарният режим през 1989 г. Богданов е един от двамата членове на БКП, превърнали се в жертви на репресивната машина в резултат от чистката на „враговете с партиен билет“ след ареста на Трайчо Костов, които пишат своите разтърсващи свидетелства по време на режима. По тези показатели мемоарите на Стефан Богданов са без аналог в България.

„Семейната и политическата трагедия на баща ми, промяната на политическите му възгледи и готовността му в края на живота си да извърши една радикална промяна в мисленето и дейността си са показателни за човек, преживял по време на комунистическия режим удивителна метаморфоза: от фанатизиран комунист и съветски агент, през член на престъпния апарат на ДС, а след това „враг с партиен билет“, измъчван и осъден като политически затворник от собствената му партия, до инакомислещ, който въпреки високата цена, която плаща с репресии, не се бои да изкаже позицията си на глас, и накрая дисидент, който е изключен от партията, но умира освободен от мита на комунизма.“

Петър Богданов, 2021 г.