CALL ME BY YOUR NAME: Film Tie-In

Сюжетът на „Назови ме с твоето име“ се разгръща от гледната точка на 17-годишния Елио, който обичайно прекарва лятната си ваканция в семейната красива вила от XVII век на скалите на италианската Ривиера.

Той е талантлив, буден и енергичен младеж с богата душевност. Обича да чете книги, да размишлява за живота, да свири на пиано и китара, да транскрибира музика и да прекарва дните си под жаркото слънце на плажа или сред живописните италиански пейзажи.

Израства в семейство с американско-еврейски корени и в дом с либерално-интелектуална атмосфера. Бащата на Елио – проф. Пърлман, е широко скроен и свободолюбив човек, университетски преподавател по гръко-римска култура. Всяко лято някой негов докторант прекарва ваканцията си при него, за да работят заедно по дисертацията му.

Обикновено Елио приема тези гости като натрапници и негодува срещу тези гостувания, защото се налага да отстъпва стаята си на гостенина. Докато един ден не пристига 24-годишният Оливър, който също е от еврейско потекло. Младият мъж е красив, умен, амбициозен, с добро самочувствие.

В началото сякаш не обръща особено внимание на Елио, но все пак между тях се заражда симпатия. Постепенно младежът все повече проявява желание да впечатли младия учен и бленува да станат по-близки.

Андре Асиман представя една откровена и най-вече дълбоко емоционална любовна история, в която акцент е пресъздаването на психологическите етапи, през които преминават героите – привличане, отблъскване, желание, страх, страст.

И двамата герои не са подготвени за преживяването, което ще ги сполети през шестте седмици, но то ще остане незабравимо в живота им.

Оливър не показва никакъв интерес, дори се държи хладно и дръпнато с момчето. Вечер се прибира късно и не споделя къде и с кого прекарва времето си навън. Тази загадъчност разкъсва от любопитство Елио и започва да се чувства все по-силно привлечен от младия учен.

Приемайки ролята на екскурзовод, двамата започват да прекарват дълго време заедно из романтични места и в съзерцание на спиращи дъха пейзажи. Тийнейджърът буквално е обсебен от Оливър, чувства се объркан от странното привличане, което изпитва, но и не смее да признае чувствата си.

Срещата им една нощ в стаята на младия мъж променя напълно по-нататъшните им отношения. Емоционална бариера е преодоляна. Тук се ражда фразата, превърнала се и в заглавие на романа: „Назови ме с твоето име и аз ще те назова със своето“.

Това ключово изречение препраща към древногръцкия мит за Зевс, който създал хората с четири ръце, четири крака и две глави, но се уплашил, че така те са твърде силни същества. Затова ги разполовява и оттогава хората са орисани да търсят сродната си душа. С това интимно назоваване между Елио и Оливър те признават, че са част от едно цяло.

Подробните спомени от лято ’83 са изпълнени с болезнена сладост най-вече за Елио. Моли Оливър да му остави онази светлосиня риза, която носи в първия ден при пристигането си във вилата. Тя ще му напомня, че най-важното е първо да се научиш да обичаш самия себе си.

В „Назови ме с твоето име“ е представена широката гама от емоции, които връхлитат героите: съмненията, изненадата от силата на привличането, споделянето на чувства, ревността, загрижеността, първата целувка, секс и срам, последвани от удивлението и очарованието, еуфорията, болката от раздялата.

Ключов момент е съпричастността и мъдростта на бащата към загубата на Елио – в по-младите си години е имал възможност за подобно пълноценно изживяване, но от страх и колебание не е предприел нищо.

Обръща се към сина си с думите: „сърцата и телата са ни дадени само веднъж и преди да се усетиш, сърцето ти се е изтощило.

А що се отнася до тялото ти – идва един момент, в който никой не иска и да го погледне, камо ли да го докосне. Точно сега има тъга, болка. Не ги убивай… и с тях щастието, което си изпитал“.

Асиман подхожда с красив, богат литературен език и с дълбоко психологическо разбиране, за да  разкрие емоционалния свят на всички герои. Любовната хомосексуална история с еротични моменти не е самоцелна, а носи послание за осъзнаването на личността и силата да споделиш идентичността си. Интерпретира терзанията и вълненията от влюбването, независимо към кого са насочени чувствата.

Как се отразява любовният роман върху живота на Елио и Оливър? Ще изпитат ли отново същите силни чувства от онази страстна нощ през 1983-та?

Какво ще се случи, когато двамата се срещат години по-късно? Преодолима ли е носталгията към миналото? На тези въпроси ще ви отговори само силният финал на книгата, но няма да намерите в екранизацията.

Романът „Назови ме с твоето име“ има продължение – „Намери ме“ (“Find Me”, 2019).

Ако сте харесали „Назови ме с твоето име“, потърсете още на български или английски език:

• „Нормални хора“ (“Normal People”) – Сали Руни
• „Младият Мънго“ (“Young Mungo”) – Дъглас Стюарт
• „Нашето вечно утре“ (“Tomorrow, Tomorrow, Tomorrow”) – Габриел Зевин
• „Червено, бяло и кралско синьо“ (“Red, White & Royal Blue”) – Кейси Маккуистън.

 

За автора:

Андре Асиман (р. 1951) е преподавател, писател и литературен критик, изследовател на творчеството на Марсел Пруст. По произход е италиано-американец с еврейско потекло – роден е в Египет, но заради антиеврейските настроения през 60-те години семейството се премества в Рим, Италия. През 1968 г. заживяват в Ню Йорк.

Асиман завършва бакалавър по английски език и сравнително литературознание в Леман колидж и защитава магистърска и докторска степен към Харвардския университет същата специалност. Преподавал е сравнително литературознание в Принстън, творческо писане в Нюйоркския университет и литературна теория в Градския университет на Ню Йорк.

Като писател е популярен с мемоарите си „Извън Египет“ (“Out of Egypt“, 1995), с есетата си, публикувани в престижни периодични издания като „Ню Йоркър“, „Ню Йорк Таймс“, “The Paris Review” и др.

През 2007 г. излиза неговият роман „Назови ме с твоето име“ (“Call Me by Your Name”), а 10 години по-късно е екранизиран и постига огромен успех. През 2019-а излиза роман продължение със заглавието „Намери ме“ (“Find Me”), но все още не е преведен на български език.

Асиман е автор още на разкази, документалистика и още три самостоятелни романа.

 

Резюме на английски език:

André Aciman's novel, "Call Me By Your Name", is the story of the start and development over six weeks of a romantic relationship between seventeen-year-old Elio and young twenty-four-year-old scientist Oliver.

The narrative is led by the name of one of the characters, Elio, and is built on his memories of an unforgettable summer in 1983, amidst the splendour of the Italian Riviera.

The teenager is confronted with a sudden, irrepressible attraction to Oliver, a young scientist visiting their family villa. Every summer, Elio's father invites a young PhD student to help him with his research.

The young man usually shows no interest in the family, but this time it is different. He is surprised and worried by the sudden desire to impress their guest.

Aciman deeply psychological shows the storm of excitement and feelings that overwhelm Elio and Oliver. Frankly, without unnecessary sentimentality, the author portrays the wandering, the search and finding of one's true self, the overwhelming desire to be with another, the doubt, the jealousy, the shame of sex, but also the intoxication and joy of sharing. 

All within six weeks. The two protagonists unexpectedly find themselves in a situation where they react differently, but surrender to it with the full knowledge of inevitability.

What mark will that distant summer, filled with so many feelings leading up to an unforgettable night of passion, leave on the lives of the two characters? Will they manage to be themselves in the years to come? What feelings the meeting brings them after fifteen years?

The memories presented in the book give the impression of a painful relationship. Andre Aciman's novel “Call Me by Your Name” actually shows the importance of self-discovery and the choice to decide what kind of person you want to be.