Книги на Кирил Маричков

Любопитни факти за живота на Кирил Маричков

Кирил Маричков е роден на 30 октомври 1944 г. в София. Живее със съпругата си Веселина в сградата, построена от дядо му по бащина линия – бележития български архитект Кирил Маричков.

Къщата се намира между училището, което също е проектирано и построено от него, и музикалния театър, където другият му дядо – музикантът Борис Левиев, дълги години е главен диригент.

Бащата Кирил Маричков е виден адвокат, а майката Ирина Маричкова е талантлива художничка. Историите и в двата рода са много интересни, в книгата си музикантът ги разказва увлекателно и с топло чувство.

В семейството са на почит и музиката, и четенето, и картините. Къщата винаги е пълна с артисти, музиканти и художници и някак съвсем естествено Кирил и сестра му Люба израстват с отношение към изкуството.

Поощрявани от близките си, те се изявяват в своеобразни семейни представления – и двамата  имат музикален слух, а под вещото ръководство на дядо си отрано умеят да четат ноти и да се справят със солфежа.

Маричков се научава да свири на пиано, прави опити да композира, а по-късно вуйчо му го учи да свири и на кларинет. В тези години „дяволчето“ рокендрол вече е завладяло света, неусетно се е промъкнало и в България.

Макар да обожава класическата музика, в младежките си години Кирил Маричков не може да остане равнодушен към магията и заряда на новата музикална вълна. В семейството няма особени колебания къде ще продължи образованието си след завършване на гимназията – изборът е Консерваторията. Подготвя се усърдно за кандидатстването – с кларинет.

Но съдбата има други планове. Плочите с новата музика бързо достига до младите хора чрез приятели и те прекарват часове наред потопени и омаяни от нея.

В една такава компания се появява Бъндарака: по-големият брат на най-добрия приятел на Кирил – Ванко. Той свири виртуозно на китара и след като им показва „как свирят на Запад“, предлага на момчетата да направят група.

Така е основана „Бъндараците“ – Бънди, Кирил и Вачо. И понеже „Киро, ти си най-дългият, ти ще свириш на бас, защото това е китарата с най-дълъг гриф“ (констатира Бънди), Кирил започва да изучава басовите партии. Годината 1962-ра – ерата на бугито.

За съжаление и разочарование на семейството му, бъдещият музикантът не постъпва в Консерваторията, а за да избегне задължителната двугодишна казарма, кандидатства в Инженерно-строителния институт. Следването върви трудно, инженерството не е неговото призвание. Затова го изоставя и отива на служба в казармата. За негово добро, както разказва по-късно Маричков, попада в Ансамбъла на Строителни войски.

За сметка на следването и казармата, музикалните занимания и развитието на „Бъндараците“ се активизират: сдобиват се с по-добри инструменти, правят сами усилвателите, намират барабанист – Петър Цанков.

Започват първите участия, турнета, записи… Макар групата „Бъндараците“ да не просъществува дълго, тя е необходимият трамплин за основаването на „Щурците“ през 1967 г. Постепенно се появяват вечни хитове в стил рокендрол, хардрок, прогресив рок.

От автобиографичната книга „На прага на времето“ можете да научите през какви перипетии преминава групата и личните истории на всеки един, участвал в нея, за да стигнат до 20-ия юбилеен концерт и турне през 1987 г.

Чрез спомените за етапите в развитието на групата, епохата и събитията, свързани с нея, Маричков разкрива на какво се дължи обичта и признателността на поколения българи към „Щурците“.

В основата са постоянството, с което музикантите отстояват правото си да изпълняват музиката, която обичат; красивите български песни, които създават; вдъхновението, което носят на почитателите си.

От 2013-а насам Кирил Маричков е част от супергрупата „Фондацията“, с която изнасят десетки концерти всяка година.

За цялостна дейност и заслуги в областта на културата и изкуството през 2010 г. Кирил Маричков е отличен с ордена „Св. св. Кирил и Методий“ I степен, както и с най-високото държавно признание – орден „Стара планина“ I степен през 2020 г.