Георги Бърдаров – разказвачът на Балканската душа

Любопитни факти за живота на Георги Бърдаров

Георги Бърдаров е роден на 6 април 1973 г. в София. Като дете мечтае да стане футболист,  тренира до завършването на гимназията. Сборникът с разкази „До последната минута“ (2021) отразява любовта към тази завладяваща игра.

Занимава се с писане от ученическите си години; разказва на шега, че първия си текст създава в 7. клас в резултат на силното си разочарование от финала на сериала „Седморката на Блейк“. Затова измисля своя версия.

Тъй като семейството му е от с. Кулата (Петричко), прекарва ваканциите си там с историите на дядо си за македонските войводи и със завладяващите македонски песни. Този край чувства като роден, в съзнанието му  остава ярък споменът за хълма, недалеч от къщата им, който е границата, както му казват, с вражеската гръцка територия.

Оттогава е и непоносимостта му към граничното и мисълта, че има места, които не можеш да преминеш.

През 1996 г. Георги Бърдаров завършва специалност География в СУ „Св. Климент Охридски“. За няколко години работи като журналист в Радио 99 и сценарист на тв предаванията „Стани богат“, „Това го знае всяко хлапе“, „Аз обичам България“ и др.

През 2007-а защитава дисертация си за докторска степен, осъществява две специализации в Кьолн и Грац, а през 2012 г. е избран за доцент. От 2015 г. е заместник-декан на Геолого-географския факултет по учебната дейност.

Паралелно с научните си занимания Георги Бърдаров не престава да пише художествена литература: разкази, стихове, детски приказки и др. Понеже е упорит, както сам разказва, изпраща непрекъснато свои творби до различни издателства, вестници, списания и конкурси и е щастлив, че не е получавал отрицателни отговори.

Така се стига до публикацията на разказа „За петата ракия или колко е хубав животът“ в онлайн списание. Историята става феномен по брой четения и споделяния в социалните мрежи.

За Бърдаров започва да се говори като за утвърден писател, а публиката е в очакване на нови произведения. До днес носталгичният разказ от родопските села има над милион прочитания и продължава да вълнува, защото „Нещо ни е задушило за гърлата. Нещо ни е влязло в очите“.

Победата на Бърдаров в писателското риалити „Ръкописът“ през 2015 г. сякаш не е изненада за никого, година по-късно излиза и дебютният му роман „Аз още броя дните“.

Сюжетът разказва за любовта между християнин  и мюсюлманка по време на Босненската  война и обсадата на Сараево (най-дългата в човешката история). Книгата е по действителен случай и става популярна като „Сараевските Ромео и Жулиета“.

Бърдаров се стреми произведенията му да са породени от истински истории – задължително посещава и мястото, където са се случили. Така например докато пише „Аз още броя дните“, заминава за Сараево.

Когато на място му разказват историята за двамата влюбени, осъзнава, че не е знаел всичко, а само фактите. По същата причина посещава по-късно Аушвиц и Близкия изток, докато подготвя „Absolvo te“ (2020).

В основата и на този роман са истински истории. Едната е свързана с Втората световна война, Холокоста и концлагера в Аушвиц, а другата с нестихващия конфликт между араби и израелци. Книгата е преведена на немски през 2022 г., както и на испански.

Чрез личните, чисто човешки драми на героите си авторът се опитва да внуши, че различията между всички религии са много по-малко, отколкото са приликите между тях. Разделението е с цел манипулация и обслужване на отделни личности или фанатични групи.

Авторът търси корените на злото и доброто, отговор на въпросите какво може да предизвика безумното желание за жестокост и зверство в обикновения човек.

И макар темата за разделението между хората и късата човешка памет за уроците от историята дълбоко да вълнува Бърдаров, той е оптимист заради работата си с младите хора и тяхното отношение към съвременния свят.

През 2018 г. заедно със свои съмишленици създава продуцентска къща „Мусагена“ (Musagena) с цел да се даде  възможност на талантливи творци в областта на изкуството да достигнат да широка аудитория и да бъдат представени на българския и международния пазар.

Бърдаров не смята, че писането е самотно занимание. Напротив, обича да пише заобиколен от шума в заведение. Хобито му е да пътува, обича предизвикателствата – скачал е с бънджи и е летял с парапланер. Шегува се, че винаги е мечтал да бъде председател на нещо и съдбата откликва на това желание.

Когато създава викторина за тв състезание с въпрос за петанк, се запалва по този спорт и вече 18 години е президент на петанк клуб, който има републикански титли, победи и участия в международни състезания.

През 2025 г. става ръководител на Филиал Бургас на СУ „Св. Климент Охридски“.