Книги на Франк Хърбърт

Любопитни факти за живота на Франк Хърбърт

Франклин Патрик Хърбърт-младши е роден на 8 октомври 1920 г. в Такома, Вашингтон, САЩ. Баба му и дадо му по бащина линия са част от утопична комуна в щата Вашингтон в началото на ХХ век.

Бащата на писателя работи на различни места, майката (с ирландско потекло) е домакиня. И двамата му родители са пристрастени към алкохола. Семейството живее във ферма и Хърбърт прекарва много време сред природата, увлича се по фотографията.

Отрано се научава да чете, обича книгите и е любознателен. Расте с пълното съзнание, че ще стане писател. Още като гимназист публикува статии и води рубрики в училищните вестници.

През 1938-а, когато е на 18, Франк Хърбърт прекъсва училище за една година заради семеен конфликт и бяга от дома си с 5-годишната си сестра Патриша при своите леля и чичо.

През 1939 г. семейството се мести да живее в Лос Анжелис, Калифорния. Хърбърт лъже за възрастта си и започва работа като репортер в местен вестник. През 1940 г. се връща отново в Орегон и работи за местното издание като редактор, репортер и дори фотограф.

През 1941-ва Хърбърт се жени за първата си съпруга Флора Лилиан, а година по-късно се ражда дъщеря им Пенелопе.

По време на Втората световна война, Хърбърт постъпва във флота като фотограф, но след нараняване е освободен по медицински причини. Когато се връща в Калифорния, установява, че съпругата му го е напуснала и е отвела дъщеря му, затова се развежда.

Мести се да живее в Портланд и пише репортажи за „Орегон Джърнъл“. След войната постъпва във Вашингтонския университет. На курс по творческо писане, който така и не завършва, се запознава с Бевърли Ан Стюарт и през 1946-а се женят. Отглеждат двама синове – Браян и Брус.

Франк Хърбърт публикува първия си разказ в “Esquire” през 1945-а – приключенската история „Оцеляване на хитрия“ (“Survival of the Cunning”).

През 1949 г. Франк и Бевърли се местят в Калифорния, където се сближават със семейна двойка психолози, които насочват писателя към трудовете на Фройд, Юнг, Ясперс и Хайдегер, както и към дзен будизма.

През 50-те години на ХХ век Хърбърт работи като автор и редактор за различни периодични издания, успява да публикува само няколко кратки произведения.

Най-дълго се задържа в “California Living” към “San Francisco Examiner”. Започва да чете научна фантастика, като най-голямо влияние изпитва от писателите Х. Уелс, Робърт Хайнлайн, Пол Андерсън и Джак Ванс.

Осъзнавайки безграничната възможност да развихри въображението си, Франк Хърбърт решава да опита перото си в научната фантастика. През 1952 г. публикува първия си научнофантастичен разказ „Търсиш ли нещо“ (“Looking for Something”).

През 1956-а излизат в няколко последователни броя и първият му научнофантастичен роман „Драконът в морето“ (“The Dragon and the Sea”). При публикуването му като книга е преименуван на „Под натиск“ (“Under the pressure”). Романът е забелязан от литературната критика, но не постига голям търговски успех.

Хърбърт продължава да работи като журналист, но семейството често изпитва финансови трудности, мести се в различни градове.

През 60-те години на ХХ век съпругата му Бевърли започва работа като автор на реклами. Тя стига до позиция рекламен мениджър на голям универсален магазин в Калифорния. Това позволява семейството да се стабилизира, а Франк Хърбърт да посвети повече време на научната фантастика и да прави проучванията си за „Дюн“.

Повод за написването на един от най-емблематичните романи на ХХ век е възложена статия за пясъчните дюни на Орегон. Писателят събира твърде много материал и запазва увлечението си цели 6 години, макар така и да не предава статията.

Междувременно осем части от „Дюн“ са публикувани на два пъти в периодично издание, но след изпращането на целия ръкопис в различни издателства, Хърбърт получава над 20 отказа. Почти губи надежда, че произведението ще бъде издадено като книга.

Chilton Book Company проявяват интерес и „Дюн“ (“Dune”) е публикувана през 1965 г. Романът не става веднага бестселър, но привлича вниманието към Франк Хърбърт. Писателят печели престижните литературни награди „Хюго“ и „Небюла“ и през 1972 прекратява журналистическата си практика.

В следващите години е лектор във Вашингтонския университет (1970–1972), консултант по екология в Пакистан и Виетнам (1972), режисьор-оператор на тв шоу (1973), но намира време и за литературните си проекти.

През 70-те и 80-те години на ХХ век, когато Франк Хърбърт се отдава изцяло на писането, излизат по-важните романи:

• „Месията на Дюн“ (1970)
• „Богосъздателите“ (“The Godmakers”, 1972)
• „Кошерът на Хелстрьом“ (“Hellstrom’s Hive”, 1973)
• „Децата на Дюн“ (“Children of Dune”, 1976)
• „Експериментът Досейди“ (“The Dosadi Experiment”, 1977)
• „Бог Император на Дюн“ (“God Emperor of Dune”, 1981)
• „Бялата чума“ (“The White Plague”, 1982)
• „Еретиците на Дюн“ (“Heretics of Dune”, 1984)
• „Дюн: Домът на Ордена“ (“Chapterhouse: Dune”, 1985).
  
  

В същия период пише и няколко романа в съавторство с Бил Рансъм и сина си Брайън Хърбърт, както и разкази, статии, есета, книги на екологични и философски теми.

През 1984 г. умира съпругата му Бевърли след 10-годишна битка с рака. Година по-късно, Хърбърт се жени за Тереза Шакълфорд. Планира да напише последна седма част на сагата за Дюн, но Франк Хърбърт умира на 65-годишна възраст на 11 февруари 1986-а от рак на панкреаса.