Книги на Джон Гришам

Любопитни факти за живота на Джон Гришам

Джон Гришам е роден на 8 февруари 1955 г. в град Джоунсбъроу, щата Арканзас. Заради професията на бащата – строителен работник, семейството се мести често, но когато Гришам е на четири години, се установява за постоянно в Саут Хейвън, щата Мисисипи, където Гришам завършва гимназия.

Има четирима братя и сестри. Като тийнейджър работи какво ли не – градинар, в екип, полагащ асфалт, продавач на мъжко бельо в магазин. В тийнейджърските си години е насърчаван от майка си да чете много книги, като Джон Стайнбек става негов любим писател.

В училищния отбор се справя добре и възнамерява след гимназията да се реализира професионално като бейзболен играч. Неслучайно бейзболът намира място в сюжета на няколко негови книги.

Постепенно обаче се насочва към по-практична професия и завършва счетоводство в щатския университет в Мисисипи, а по-късно се дипломира и като юрист. Докато е студент, обича да си води дневник – този навик му помага да развие уменията си да разказва и пише.

Практикува гражданско и наказателно право близо десет години, клиентите и случаите им са най-разнообразни, така той добива добра представа за съдебната система в страната. През 1983 г. е избран от Демократичната партия за неин представител в Камарата на щата Мисисипи,  членува до 1990 г.

След като първите му романи постигат широка популярност, той се посвещава напълно на писателската си кариера.

Извън писането Гришам е член на борда на няколко организации, чиято дейност е свързана с оневиняване на несправедливо осъдени хора. Има две деца и със семейството си живее в Оксфорд, Мисисипи, и във ферма близо до Шарлотсвил, Вирджиния. Финансира двата местни отбора, както и предоставя стипендия за творческо писане в университета в Мисисипи.

Джон Гришам пише в любимия си жанр съдебни трилъри. Самият той казва, че никога не е мечтал да става писател и едва ли би написал първия си роман, ако не е била практиката му на юрист.

През 1984 г. случай с брутално изнасилено 12-годишно момиче го провокира да напише първия си роман – „Време да убиваш“.

Още в него се усеща моделът, който авторът ще използва и в следващите си книги – създаване на нарастващо напрежение с кратки, динамични сцени, ясен и точен език, без излишни описания, а сюжетите са развити на базата на прецизни фактологически проучвания. Авторът не се бави, веднага потапя читателя в действието и задържа вниманието му до самия край на книгата.

В повечето романи повествованието се води в минало време от трето лице – разказвача, който е запознат с всички компоненти на историята и от време на време „подава жокер“ на читателя.

Този начин на разгръщане на сюжета още повече увлича, създава напрежение и буди съпричастност. Така мисълта на четящия се опитва да обхване цялостната картина, която ще доведе до разплитане на случая и да определи финала на историята.