Книги на Джефри Арчър

Любопитни факти за живота на Джефри Арчър

Джефри Арчър е роден на 15 април 1940 г. в Лондон, но детството и младежките си години прекарва в Съмърсет, град в Югозападната част на Англия. Учи в училище с приоритетни предмети история, литература и изкуство. Като юноша се отличава с атлетичността и постиженията си в спорта.

След като завършва училище, няколко години заема различни работни места, включително и учител по физическо възпитание в две училища. Преминава и курс на обучение към полицията и армията. За да се квалифицира като преподавател, през 1963 г. Арчър учи три години в Оксфордски колеж.

Има спекулации дали писателят е завършил курса на обучение, както и за средствата, които събира за благотворителна компания, занимаваща се с проблемите на бедността, тъй като стандартът му на живот по това време е изненадващо висок. Въпреки това той постига успехи в леката атлетика, като се състезава за колежа, по-късно и Великобритания.

Докато следва, среща и бъдещата си съпруга Мери Уийдън, която учи химия и по-късно се утвърждава като учен в тази област. Женят се през 1966 г., имат двама синове.

След Оксфорд Арчър продължава да се занимава с набиране на средства с благотворителна цел, този път за медицинска организация. По същото време се впуска и в политически начинания, като тази среда е богата на бурни събития. В периода от 1967 до 1970 г. е съветник в Съвета на Голям Лондон (най-висшия административен орган за местното самоуправление).

Междувременно създава собствена компания за набиране на средства и връзки с обществеността, отваря и галерия за съвременно изкуство, която продава след две години.

През 1969 г. Арчър е избран за член на Парламента като представител на Консервативната партия. Като депутат е доста активен и често повдига въпроси, които не се харесват дори на собствената му партия.

Издига се до поста заместник-председател на партията, но през 1987 г. е принуден да подаде оставка след заведено дело за клевета, което изважда на показ връзката му с проститутка. Делото приключва в негова полза, той е реабилитиран и се връща в политиката, но през 2001 г. то е възобновено.

Осъден е на четири години затвор заради лъжесвидетелстване и подвеждане на съда. Две години по-късно е освободен предсрочно.

Изключен от партията, кариерата му в политиката е приключена, затова той се отдава изцяло на писането. През 1975-а, когато е на 34 години, публикува първия си роман „Нито пени повече, нито пени по-малко“. Създава книгата след загуба на пари в измамна инвестиционна схема.

Темите за богатство, успех, мошеничество, борбата, честта и съперничеството ще станат основни в сюжетите на Арчър. Съпоставянето и контрастът ще са обичайният му подход в представяне на героите и повествованието.

Романът е публикуван първо в САЩ, после във Великобритания: веднага привлича вниманието и на критиката, и на читателите. Продажбите в 17 държави в рамките на една година са достатъчни, за да донесат финансова стабилност на писателя.

Трилогията „Каин и Авел“ (“Kane & Abel”) – за две силни личности в титаничен сблъсък по пътя на успеха – окончателно утвърждават триумфа на умелия разказвач Арчър.

В България трите части излизат първо през 90-те години, а после са преиздадени от издателство „Бард“ в периода 2002–2004:

• „Каин и Авел“ (“Kane & Abel”, 1979)
• „Блудната дъщеря“ (“The Prodigal Daughter”, 1982)
• „Заговорът“ (“Shall We Tell the President”, 1977)

По време на престоя си в затвора той пише три дневника, като всеки един е озаглавен като частите на „Божествената комедия“ на Данте: „Ад“ (“Hell”, 2001), „Чистилището“ (“Purgatory”, 2003) и „Рай“ (“Heaven”, 2004).

До 2010 г. година публикува десетина самостоятелни трилъра, най-популярни сред които са:

• „Въпрос на чест“, 2000 (“A Matter of Honor”, 1986)
• „Четвъртата власт“, 2001 (“Fourth Estate”, 1996)
• „Синове на съдбата“, 2003 (“Sons of Fortune”, 2002)
• „Аферата Ван Гог“, 2006 (“False Impression”, 2005)
• „Затворник по рождение“, 2008 (“A Prisoner of Birth”, 2008)
• „Пътеки на славата“, 2009 (“Paths of Glory”, 2009).

В периода 2011–2016 г. година Арчър създава детективската поредица „Хрониките на Клифтън“ (“Clifton Chronicles”), която включва 7 романа и всичките се превръщат в бестселъри.

През 2019-а захваща нова детективска поредица „Детектив Уилям Уоруик“ (“William Warwick Chronicle”, 2019–2023) – герой от романите в „Хрониките на Клифтън) – от нея излизат 8 книги. Финалната книга носи заглавието "End Game" и е в книжарниците от септември 2025. Сюжетът разказва за заговор по време на Олимпийските игри 2012-а в Лондон.

Арчър е много енергичен, работоспособен и продуктивен автор, в това десетилетие (до 2020 г. ) успява да издаде също така няколко сборника с разкази, пиеса, четири новели, две детски книжки. Някои от романите му са адаптирани за филми и телевизионни сериали.

Макар да твърди, че в романите му няма биографични елементи, те се отличават с реалистичност и детайлност да предаде сложния свят на политиката, висшето общество и бизнеса. Историите са завладяващи и държат читателя в напрежение до неочакваната развръзка и удовлетворяващ финал.

Арчър сравнява писането на книги със спорта, защото и при двете занимания дисциплината е от изключително значение. Писателят стриктно следва режим 2*2: два часа писане и два часа почивка. Не си поставя срокове, пише само когато е готов с историята.

Съревнованието е със самия себе си, споделя той в интервюта: не би допуснал следващият роман да не е толкова добър, колкото предишния.

Макар да е вече над 80-годишен, Джефри Арчър няма намерение да спира с творбите си и не издава какво ново очаква читателите. Със съпругата си прекарват годината между Лондон, Кеймбридж и Майорка. Голямата му амбиция е да доживее да заведе внучките си на пазар в Париж.

През 2025-а Джефри Арчър празнува 50 години писателска кариера. Писателят планира да пише разкази и сценарии, както и да развива благотворителна дейност.