Книги на Чарлз Дикенс

Любопитни факти за живота на Чарлз Дикенс

Чарлз Джон Хъфам Дикенс е роден на 7 февруари 1812 г. в Портсмут, Англия. Той е второто от общо осем деца в семейството. Бащата е чиновник в Кралския военноморски флот, майката работи като учителка.

Семейството сменя няколко пъти местожителството си заради службата на Джон Дикенс, през 1817 г. се установява в предградие на Лондон. Чарлз расте като болнаво момче и често се застоява вкъщи.

Обича да чете авантюристични романи, така развива въображението си и започва сам да измисля истории. Известно време посещава частно училище, но след като Джон Дикенс е уволнен от работа, семейството бързо натрупва.

През 1824 г. бащата и част от семейството попадат в затвора за длъжници. Едва на 12 години момчето напуска училище, за да работи във фабрика, живее при семейна приятелка. Тежките условия на труд и преживяванията от този период ще окажат силно влияние върху творчеството на Дикенс и върху отношението му към бедните и работническата класа.

От получено наследство бащата успява да погаси дълговете и Чарлз Дикенс се завръща към училището. Обаче жестоките преподаватели, лошото обучение и дисциплина там ще намерят място като биографични елементи в книгата „Дейвид Копърфийлд“.

През 1827 г. поради финансови проблеми прекратява обучението си по стенография. Заради артистичната си натура и стремежа към слава мечтае да стане актьор – записва се на прослушване, но се разболява и не се явява.

За да се издържа, в продължение на четири години Чарлз Дикенс пише на свободна практика репортажи по граждански дела към юридическо дружество. Опознава в детайли недостатъците на съдебната система, бюрокрацията и формирането на обществено мнение.

В началото на 30-те години на XIX в. се занимава с писане на репортажи и материали за политически дебати и предизборни кампании за две лондонски списания. Междувременно изпраща очерци с псевдонима „Боз“ (прякор на по-малкия му брат) в различни издания.

През 1833 г. излиза в печата първият разказ на Дикенс „Вечеря на Поплар Уок“ (“A Dinner at Poplar Walk”). През 1836 г. издава сборник с кратки истории, есета и статии „Очерци от Боз“ (“Sketches by Boz”).

Тъй като книгата е добре приета, Дикенс е поканен да пише текстове към илюстрации за месечно списание. Макар художникът да се самоубива едва след излизането на два броя, Дикенс наема друг илюстратор. Така се появяват и утвърждават „Посмъртните записки на клуба „Пикуик“.

Докато списва и редактира различни списания, пише пиеси и сам основава издания, в периода 1836–1838 г. Чарлз Дикенс издава на части „Приключенията на Оливър Туист“ – признат за първия викториански роман с главен герой дете. Книгата му носи популярност и извън пределите на Англия.

През април 1836 г. писателят се жени с Катрин Хогарт. Макар двамата да се разделят 22 години по-късно, по време на съвместния си живот имат десет деца.

В следващите години Чарлз Дикенс публикува в печата първо като романи-подлистници (романи с продължение), а впоследствие и като самостоятелни книги произведенията:

• „Никълъс Никълби“ (“The Life and Adventures of Nicholas Nickleby”, 1839)
• „Старият антикварен магазин“ (“The Old Curiosity Shop”, 1841)
• „Барнаби Ръдж“ (“Barnaby Rudge: A Tale of the Riots of 'Eighty”, 1841).

През 1842 г. писателят пътува със съпругата си до САЩ, за да изнесе поредица от четения и лекции. Макар да е радушно приет, пише саркастичния пътепис „Американски записки“ (“American Notes for General Circulation”), в който критикува робството и осмива американския начин на живот.

В края на 60-те години на XIX  в. Чарлз Дикенс предприема още едно турне до Америка, по време на което се опитва да демонстрира доброто си отношение към американците и страната им. Обещава да промени при препечатване „Американски записки“.

В навечерието на Коледа през 1943-а излиза популярният роман „Коледна песен“ (“A Christmas Carol”) – необичайна творба, завладяваща смесица между минало, настояще и бъдеще. Историята се утвърждава сред най-популярни и обичани произведения на Дикенс.

Коледната тема следва и в произведенията:

• „Камбаните“ (“The Chimes”, 1844) 
• „Щурче на огнището“ (“The Cricket on the Hearth”, 1845) 
• „Битката на живота“ (“The Battle of Life”, 1846)
• „Гоненият човек“(“The Haunted Man and the Ghost’s Bargain”, 1848).

В този период писателят е изключително продуктивен, твори в различни жанрове. Популярността на произведенията му до голяма степен се дължи и на благодатните за адаптиране на сцена сюжети.

До края на десетилетието излизат от печат още два силни романа:

• „Домби и син“ (“Dombey and Son”, 1848)
• „Дейвид Копърфийлд“ (“David Copperfield”, 1850).
  
  

В началото на 50-те години на XIX в. Дикенс губи баща си и малката си дъщеря, а по-късно се разделя със съпругата си Катрин. Забелязва се, че в книгите си от този период продължава да изразява отношение към обществени, политически и социални теми, но те се отличават с по-мрачни и тежки сюжети и по-сложни герои.

Такива произведения са например следните няколко:

• „Студеният дом“ (“Bleak House”, 1853) 
• „Трудни времена“ (“Hard Times: For These Times”, 1854) 
• „Малката Дорит“ (“Little Dorit”, 1857)
• „Повест за два града“ (A Tale of Two Cities (1859)
• „Големите надежди“ (Great Expectations (1861).

В последното десетилетие от живота си Чарлз Дикенс се отдава любителски на театъра (сътрудничи си с Уилки Колинс), влюбва се и заживява с младата актриса Елен Търнън, предприема няколко големи турнета из страната, занимава се активно с благотворителност, изучава света на паранормалното.

Последният роман, върху който работи писателят, носи заглавието „Загадката на Едуин Друуд“ (“The Mystery of Edwin Drood”) – публикувани са само първите шест глави, остава незавършен.

Чарлз Дикенс умира на 9 юни 1870 г. инсулт в дома си в Кент, Англия, на 58 години.