Аквианската Библия

Ребека Рейнолдс е млада жена, обикновена във всяко отношение освен в едно: колкото и да се опитва, не може да възпре чувствата си, които се изливат от тялото ѝ и нахлуват в главите на хората около нея. За щастие, измислила е хитроумен начин да ги улавя и затваря в отделни предмети, свързани с тях… но колко кутии за обувки може да напълни едно момиче, преди да се почувства смазано от историята на чувствата си?

В „Аквианската Библия“ освен занимателната история ще прочетете за странните същества хлидафгод: физически способни да живеят както под водата, така и на сушата, кожата им е зелена и променя оттенъка си в зависимост от емоционалното им състояние, имат ципа между пръстите на ръцете и краката си, дишат през хриле отстрани на врата си и удивително наподобяват хората.

„Аквианската Библия” съдържа много описания на Бог, всичките противоречиви. Както и че е наводнил света не за да започне всичко наново, а просто е харесал водата повече от сушата. В аквианството има само един грях, който се смята за толкова богохулен, че за него не се полага прошка, и той е да умреш с дробове, пълни с въздух.

Междувременно неутешимият съпруг на Лиза пропуска погребението и се отправя на странно пътуване… с помощта на жена, която твърди, че е Бог.

Световете на персонажите стават успоредни, но това си е Божа работа…

Едновременно психологическа и абсурдна, „Аквианската Библия“ е оригинална алегорична приказка с библейски пропорции.

АНДРЮ КАУФМАН е изтъкнат филмов сценарист. Бил е и режисьор в Канадския филмов център. Живее в Торонто със съпругата си и двете им деца. Първата книга на Андрю Кауфман „Всичките ми приятели са супергерои“, е възторжено приета от критиците. Преведена е на осем езика и се превръща в хит в няколко страни.

„Затова след време Бог решил да изпрати дъжд, който да вали четиресет дни и четиресет нощи, докато целият свят се покрие с вода. Това, разбира се, убило повечето от нещата, които живеели на сушата. Но докато водата се покачвала, малка част от тези твари открили способност, която не знаели, че притежават. След като водата се разляла от бреговете на реките извън коритата им, след като се издигнала над покривите на къщите и над най-високите дървета, когато пръстите на съществата не можели повече да стискат останките, за които се били хванали, и товара, който държали, те паднали под повърхността и дробовете им взели решение вместо тях. След като погълнали вода като автоматична реакция на нервите, някои от тях открили, че могат да я вдишват. Аквианците вярват, че тези същества са избраници на Бога. Той им дал способността да дишат водата и оставил всички други да загинат.“