379 дни с Милен Цветков. Историята на една чакана любов

Той беше един от малкото извън „конвейера“ в телевизиите. С времето си беше изградил собствен стил, собствени сетива за работа и с шефовете, и с гостите, и с публиката. И в трите той пак беше себе си - не правеше нещата, както му казваха отгоре или отдолу, или както искаше този отсреща. – Ники Кънчев

Той беше журналист, който знаеше за какво наистина става въпрос във всеки един аспект на професията ни. Беше непримирим. Не се кланяше на никого, без значение дали управляващ или не. Никога не клекна за пари. Не се продаде, за да има работно място, заплата и комфорт. – Ани Иванова

Първото, което разбираш от общуването си с Милен, е, че е честен, изискващ човек. Той не обичаше изразите „не става“, „не може“, „няма как“. Въобще те за него не съществуваха. Не ги понасяше. Беше прям. – Тара Нури 

Телевизията бе негова орисия. От дете. Още откакто баща му една вечер го оставил да гледа „По света и у нас“. Явно така се е случила тази магия между него и новинарството, която така и не го пусна до края. –  Георги Милков 

***

Милена Иванова е родена на 8 май  в София. Завършила е езотерична нумерологична психология в Русия и по професия е нумеролог. Десет години специализира в областта на личностното развитие. Работи с много хора в индивидуални и групови сесии. Водещ е на редица нумерологични обучения, курсове и семинари. Участва със собствени нумерологични рубрики в различни медии. Първата й издадена книга, която пише на базата на дългогодишната си практика, е „Номерология на успеха" (2017). Автор е на многобройни статии и дневни нумерологични прогнози за различни издания и сайтове.

***

След теб... остана любовта...!

Казват, че времето лекува...

Непълно и невярно е това!

Не времето лекува, не времето, а любовта. 

Любовта лекува всички рани. 

Безграничната любов, която прави прехода през времето и кара хората да продължат.

На времето му дайте да ликува, то се наслаждава на мига. Създава спомени, бележи ги, а после ги запраща към незнаен път. 

Но любовта в сърцето ми остава и броди тя във вечността! 

Любовта лекува моите рани, не времето, а любовта! 

***

На 14 февруари се събудих от нещо, което се бе забило в бузата ми. Пипнах с ръка. Намерих малка кутийка, на която пишеше: „МАЛКИТЕ неща правят голямата ЛЮБОВ". Погледнах към неговата страна в леглото. Милен го нямаше. Беше ми я оставил на възглавницата до главата. Отворих я. Бонбон, поръсен с малки червени сърчица. Зарадвах се.

Намерих го в хола да чете книга и да пие кафе на дивана.

Беше станал рано.

– Честит празник, любов моя! Благодаря ти за изненадата.

Седнах до него и го целунах.

– И аз имам нещо за теб.

 Извадих огромната картичка, която му бях приготвила и скрила зад завесите, защото размерите ѝ бяха такива, че нямаше къде другаде да я сложа, и му я поднесох. Отвори я и прочете: „ОБИЧАМ ТЕ, БЕБЧЕ!"

– И аз те обичам!