Звездни дневници

След „Соларис“, „Свят на ръба“ и „Дневник, намерен във вана“ ИК „Колибри“ отбелязва стогодишнината от рождението на великия полски фантаст Станислав Лем (1921-2006) и с блестящите му сатирични разкази „Звездни дневници“, заедно с „Из спомените на Ийон Тихи“, обикновено смятани за част от същия цикъл.

Знаменитият космически пътешественик, капитан на далечно галактическо плаване, ловец на метеорити и комети, неуморим изследовател, открил осемдесет хиляди и три свята, Кавалер на ордените на галактиките и мъглявините, Ийон Тихи, разказва на читателите за своите пътешествия и споделя с тях спомените си от годините странстване по най-невъобразимите места във Вселената.

Първите пътешествия от „Звездни дневници“ датират от началото на петдесетте години на миналия век, а последното излиза през 1996-а, тоест с интервал от над четирийсет години. През това време в света и на Земята всичко се е променило, единствено авторът на дневниците, неуморимият Ийон Тихи, си е останал същият. Нищо не знаем за неговия семеен живот; ако се отбива вкъщи (на Земята), то е само за да тръгне скоро пак из Вселените, ако има биография, тя е частична, при това чудесен материал за анекдоти. Когато пътешестваме с Тихи, забравяме страха, който може да буди чуждият нам Космос - прочутият космически пътешественик навсякъде се чувства у дома си, нищо не може да го извади от равновесие, а чувството за хумор, увереността в себе си и непобедимият практицизъм побеждават всички препятствия.

Описвайки пътуванията на чудака Ийон Тихи през пространството и времето, Станислав Лем засяга, както във всичките си произведения, различни философски теми – за технологиите, за същността на човешкия интелект, за ограниченията, но и за величието на човешката природа, за мястото на човечеството в мамещите и опасни истински и виртуални космически светове. В същото време, в „Звездни дневници“ сатирата на Лем, който никога не се отказва от хумористичната трактовка на който и да е сюжет, достига своите върхове – от иронията и самоиронията, през присмеха и подигравката, до пълния абсурд на ситуации и характери, това произведение е може би най-забавният и най-необичайният плод на свръхчовешкото въображение на великия полски фантаст.