Златно везмо

Способна ли е вярата да промени човек? Доколко значима е такава промяна? Възможно ли е заедно със старото име да изчезне и предишната личност? Какво изобщо означава името, и какво – думата "аз"? Средновековна мистерия, в която житието на един светец се ражда на цената на убийства, чудеса, интриги! Родена съм през 1966 г. в Надканижа, преподавам световна литература и творческо писане в Будапещенския университет "Лоранд Йотвьош" и Реформаторския университет "Гашпар Кароли". До 35-годишна възраст публикувах само стихове. През 2004 г. излезе първият ми роман "Дъждовен град", магическа семейна сага върху унгарската история. Последва го "Златно везмо" (2005), по-късно и сборникът с разкази "Унгарски Декамерон" (2007). Пиесата ми за Св. Елизавета Унгарска "Ако и ти би живял с мен..." е играна многократно. Винаги съм стояла далеч от политическите борби на унгарския литературен живот. През 2006 г. с възпитаниците си учредих портала "Нов Наутилус", превърнал се днес в сериозен и многоцветен интернет журнал. От литературните преводи на възпитаниците си съставих две пожънали голям успех трубадурски антологии: "Сладостта на пролетта" и "Невъзпитана любов". Дъщеря ми Естер е на три и половина годинки. Ева Банки Пожъналият голям успех в Унгария роман на Ева Банки спада към онази вълна в световната литература, чийто най-известен представител е Умберто Еко. "Златно везмо" е мистична детективска история, разиграваща се в Средновековието: в един манастир пристига възрастен и мъдър свещеник с висок ранг, за да разкрие обременяваща тайна. Паралелно с това романът предлага автентична панорама на средновековна Венеция, но обрисува и истинското лице на насилствено покръстената, по онова време все още в много отношения варварска Унгария. Ева Банки представя този далечен, и все пак криещ съвременни проблеми свят с научна ерудиция и прецизност, същевременно с усет за темпото, държейки читателя в напрежение до самия край. Многозначна мистерия, неразрешима несигурност и философска дълбочина съпътстват романовия свят, в който никой не се чувства комфортно. Може би тъкмо благодарение на това държим в ръце гладко четяща се, изпълнена с обрати и докрай интригуваща книга - оригиналния, взискателен и макар изследващ миналото, все пак сочещ към бъдещето роман на един значим писател. Ласло Бедеч Това значи е Най-крайната Къща, свърталище на ветрове, развъдник на злонамерени, безразсъдни мисли, помисли Шебе. Къщата излъчваше недоверие, страховитост, Шебе имаше усещането, че само часове по-рано тук са се случили ужасни неща. В големия душен салон с петна от плесен нямаше никой, очакваше ги само красива, фина рамка за везба; колко нежна е, и колко притегателна, помисли Шебе и осъзна, че жената, на която принадлежи рамката за везба, вече е мъртва. Когато ги обграждат мъртъвци, предметите се изпълват с живот, помисли и си спомни какво бе научил от баща си, от онзи баща, който чакаше в най-крайната къща на паметта, в нейните най-крайни стаи. Очите му вече търсеха мъртвите тела, но и на горния етаж едва успя да свикне с обгръщащата всичко пара. После мигом видя мъртъвците: тъкачът бе погубен с чук, мозъкът му беше изпоцапал червеникавите драперии; който тук е сял смърт, не го е било твърде грижа за изкуството, пръски кръв бяха полепнали между птици, дървета и хълмове, върху пейзаж, на който в родния си град тъкачът не би могъл да се любува. Споменът за трепкащ във въздуха вик повлече Шебе към съседната стаичка. Убийците си бяха отишли, но гласът на везбарката, както и мислите й се спотайваха в къщата; а е мъртва, хилядократно мъртва, помисли Шебе, изучавайки присвитата предсмъртно край стената жена и прочутите пръсти, които сега стискаха не златна прежда, а миниатюрна, нарисувана с перо рисунчица.