Златю Бояджиев. Виденията на великия майстор

По думите на автора Димитър Пампулов, книгата не е „животопис в буквалния смисъл“, а нещо много повече – „по-дълбоко и по-осмислено проникване в един трескаво преминал живот“.

Ето какво какво споделя Пампулов за своя труд: „Хилядолетната крепост на българския дух се е градила върху знайни и незнайни пилони. Бурите не ги отнесли, а ги закалили като заровена в земята стомана. Един от тези свещени стълбове, побити насред Пловдив, е Златю Бояджиев – вулканична сплав от талант, интуиция, интелект; господар на живописното платно, ненадминат творец, изстрадал и извървял пътя на непосилните изпитания.“

„За да напише човек такава книга, трябва да обича страстно и безкористно изкуството, да обича, разбира се, и художника. Авторът притежава в пълна мяра тези качества. Но заедно с любовта, ентусиазма и възхищението, които пронизват цялата книга, всичко това не се е изляло в някакво славословие, венцехваление или канонизиране на образа на Златю Бояджиев. Точно обратното, авторът е успял да съхрани нужната дистанция, която му е дала възможност да съчетае близкото и далечно виждане за твореца. Не вае паметник, не прави икона, а представя един динамичен образ в цялата му сложност и противоречивост, от което великите личности не само не губят, а печелят.

Когато четем книгата, имаме усещането, че сме свидетели на всичко онова, което се случва. Това е едно изключително постижение, имайки предвид, че на голяма част от описаните епизоди авторът не е пряк свидетел. Впечатлява писателският талант на Димитър Пампулов, който представя свои гледни точки по парадоксален начин с използване на остри метафорични изрази. Срещаме един неочаквано интересен писател, един автентичен самороден талант, защото книгата се чете на един дъх.“ – Проф. Чавдар Попов