Жилищната архитектура в България XVII-XVIII в.

Книгата допринася за възвръщането на интереса към архитектурата на прехода между Късното Средновековие и Новото време в България. Написан е от позициите на съвременното архитектурознание в опит за по-обективно съпоставяне на архитектурните явления и процеси в контекста на Европейския югоизток от Античността до Новото време и по-задълбочена интерпретация на архитектурните явления от епохата. Отдавайки значимото на безценните проучвания и исторически трудове, които го предшестват, изследването доразвива съществуващите тези за традиционното изкуство и архитектура на Средиземноморския културен кръг.