Жени, пол и модернизация в България (1878-1944)

Книгата поставя българските развития в контекста на Балканите и Европа; очертава ред противоречия и напрежения в националната история, като превръща понятието „пол“ в една от основните категории за исторически анализ. Авторката подсказва, че българското общество и култура не са нито повече, нито по-малко „патриархални“ от други общества в Европа и света като цяло; че прогресивните личности от двата пола са считали решаването на т.нар. женски въпрос и равноправието на жените и мъжете за sine qua non на националното изграждане, виждали са в него ключа за изграждането на хармонични и успешно функциониращи общества.