Захир. (П.Коелю), “Обсидиан“

Захир - нещо, което сме докоснали или видели веднъж и никога повече не можем да забравим, изпълващо мислите ни до такава степен, че ни довежда до лудост. Моят Захир няма нищо общо с романтичните метафори. Той си има име и неговото име е Естер.