За причината, принципа и едното

„За причината, принципа и едното“ е известен като основния метафизически диалог на Джордано Бруно. В него италианският философ излага основните положения на своята философска система. Както винаги остро полемичен и критически настроен към традиционните мнения, Бруно разработва проблема за същността на материята и на формата, като въвежда разграничението между понятията „принцип“ и „причина“. Не на последно място, тук авторът поставя въпроса за единството на всичко съществуващо, разглеждайки темата за Едното в неоплатонически, но и в диалектически ключ.

Разгърнатите в този диалог твърдения ще отекват далеч напред в историята на философските учения, за да достигнат до немския идеализъм и дори до съвременните теории за същността на материята.

Джордано Бруно (1548 – 1600), известен още като Бруно от Нолано или Бруно Ноланеца, е италиански философ, астроном, математик и драматург, който първи отстоява идеята за безкрайността на Вселената. Неговите космологични теории надминават хелиоцентричната система на Николай Коперник и определят Слънцето като една от безбройно многото свободно движещи се други звезди. Изгорен жив на клада от властите на Папската държава през 1600 г., след като Светата инквизиция го обвинява в ерес. След неговата смърт идеите му стават популярни и през XIX и XX век на него се гледа като на мъченик за свободната мисъл и модерната наука, въпреки че основните обвинения срещу него да са били на догматическа, а не научна основа.