За кожата на едно ченге

Популярен историк, с широки интереси в полето на историята, политически ангажиран и активен, противоречив, обругаван от едни и възхваляван от други, Божидар Димитров отново ни провокира – този път, като публикува досието си на сътрудник на Държавна сигурност. Автобиографичният разказ, предхождащ документите, налага тезата: "Аз не бях доносник, а разузнавач. Работих за интересите на България!".

"Като изворовед знам, че мемоарите са най-ненадеждният извор за историята. Защото пишещият ги дори неволно гледа да се представи в добра светлина. Затова публикувам и документите от служебното си досие – ако някой намери нещо укоримо от морална, национална и всякаква друга гледна точка, нека да напише или каже нещо против. Книгата обхваща периода декември 1973 – май 1990 г. Тя е мемоарна, но не засяга целия ми живот и дейност, а само дейността ми на секретен сътрудник на 14-и отдел на Първо главно управление на Държавна сигурност. Може да се нарече и извороведска – историческа, тъй като ще публикувам всички документи, включени в досието ми, което получих от Комисията по досиетата. Ще скрия в изложението, съгласно Закона за досиетата, само имената на хората, с които съм работил и които са починали, а роднините им са заявили желание имената им да не се споменават. Макар че за хората от гилдията, особено по-възрастните, няма да бъдат никаква тайна."

Божидар Димитров