За глътка въздух

Щастието е като футболна топка. Гониш я, докато бяга пред теб, а спре ли на едно място, я риташ силно и всичко започва отначало. Дали героите в този роман сами подритват малкото си щастие, или точно когато протегнат ръце, за да го хванат, жестоката съдба бърза да го изрита силно в друга посока?

Съдбата си играе с персонажите в този роман. Поразбърква и пренарежда събитията в живота им така, че да заслужат и извоюват щастието си с кръв, пот и много болка. Борят се смело за глътка въздух… буквално и преносно. Преминават през капаните и преградите, които се изпречват на пътя им. Стават, изтупват калта и праха от себе и продължават напред. Всеки от тях носи собствения си товар. Всеки се бори със своите си страхове и демони. Живее с тях. По-скоро живее въпреки тях.

Младо щастие и зараждаща се любов, които все се изплъзват на героите заради нещастията и бедите, които бележат живота им. Млад лекар, който работи в епидемиологично отделение. Художничка, останала сираче като дете, белязана от тормоз в домове за изоставени деца и приемни домове. И млад мъж, който след първия шамар, първия побой, първата доза наркотик неминуемо поема по пътя да се превърне в наркоман и насилник…

Дори и сред най-тъмните и тежки облаци за момент може да се покаже слънцето. Да върне надеждата и да усмихне душата. Нищо че след минута може да се развихри страшна буря. Но вечен ураган няма. Всичко в природата и живота е преходно. Важното е да се борим с всички сили за щастието и любовта, така както тялото ни се бори всяка секунда за глътката въздух, за да можем да дишаме.