Всичко, което исках да кажа (но премълчах)

Първият ден в ново училище винаги е изпитание. За Самър Савидж първият ден в мечтаното училище „Ланкастър Преп“ обаче е присъда – тя е белязана от скандалното минало на майка си и загадъчната смърт на доведените си баща и брат. Планът ѝ е някак да завърши, без да се набива на очи. И най-вече като избягва Уит Ланкастър – момчето, което я мрази от първата им среща. И за което тя не спира да копнее оттогава.

Уит Ланкастър е истинска напаст и се гордее с това. Защитен от фамилното си име, изписано на входната врата на училището, богатството и връзките на семейството си, той може да си позволи всичко. Никой няма смелостта да му се опълчи. Момичетата се хвърлят в краката му, момчетата се борят да са му приятели, а учителите… си затварят очите.

Единственият човек, който може да предизвика някаква емоция в него? Самър. Дъщерята на жената, унищожила семейството му. Момиче с непорочна красота, което събужда най-тъмните му инстинкти… и копнежи, за които дори не е подозирал.

Решен да превърне живота ѝ в ад, той внезапно се оказва неин спасител.

И точно когато двамата сякаш се виждат истински за първи път, той отмъква най-ценното ѝ притежание – дневник, в който са скрити всички зловещи тайни, мрачни желания и жестоки истини за Самър. И тя няма друг избор, освен да сключи сделка с дявола – ако иска да спаси тайните си, ще трябва да се подчини на най-порочните му желания.