Всички са свободни - Русия една секунда преди Путин, или какво се обърка, как и защо

"Всички са свободни: Русия една секунда преди Путин, или какво се обърка, как и защо" от Михаил Зигар.

„Прекалено рано започна да пишеш тази книга. Много от хората са още живи и докато са живи, могат да лъжат” – казва ми един от моите събеседници. И е прав. В книгата наистина много се лъже. Това е неизбежно.

Много свидетели ще казват, че всичко е било другояче – и ще бъдат прави. В спомените на всеки версиите за случилото се се различават. Почти няма съвпадения. Всеки има своята 1996 година, своя Елцин, своя Зюганов.

Сигурен съм, че много от събеседниците ми ме лъжеха съвършено искрено, като смятаха, че казват чистата истина. А ако някои са си измисляли съзнателно – какво да се прави. Техните митове също са част от историята.

Тази книга е за миналото, но същевременно и за бъдещето. Един възрастен владетел не може да се раздели с властта, а неговото обкръжение с всички сили го убеждава, че той е единственият – никой освен него няма да се справи.

Сюжетът около изборите през 1996 година стана вече класика. Той принадлежи не само на участниците, той принадлежи на всички нас. Нашият живот е такъв, какъвто е: събитията от 1996-а, описани в тази книга, са завръзката на нашия днешен сюжет, онова, от което започнаха нашите дни.

Може да се каже, че това е Русия една секунда преди Путин.

***

Понякога ми се струва, че цялата описана в книгата история не може да се е случила в действителност – прекалено измислена изглежда. На места тя напомня Шекспирова трагедия. Не е ли Борис Елцин същински крал Лир?

На мен обаче ми се прииска да я представя във вид на фарсов приключенски роман. Нека това да е „Тримата мускетари” и тогава президентът Елцин ще е крал Луи XIII, генерал Александър Коржаков – кардинал Ришельо, а първият помощник Виктор Илюшин – капитанът на мускетарите Дьо Тревил. Участниците в предизборния щаб ще са смелите мускетари.

Нека Анатолий Чубайс изиграе ролята на Атос, Игор Малашенко – на Арамис, Сергей Зверев ще бъде Портос, а Валентин Юмашев – Д’Артанян. На Генадий Зюганов, главния антипод на президента, се пада, разбира се, ролята на Бъкингамския херцог.

С героините в този роман имаме проблем. Единствена от всички Татяна Дяченко изминава пътя от скромната Констанс до самоуверената Ана Австрийска – докато нейният Д’Артанян се превръща в кардинал Мазарини.

Коя е милейди, ще попитате. Излиза, че тази роля ще получи Борис Березовски, който вечно омотава всички с обаянието си.

Защо е тази странна аналогия? За какво ми е тази шега?

„Тримата мускетари”, разбира се, е книга за деца. Младите читатели виждат в нея безразсъдно героично приключение. Възрастният обаче, като се позамисли над текста на Александър Дюма, ще се изненада – колко много безсмислено насилие и лъжа, колко ирационални са отношенията между героите, колко нелогични и нетрайни алиансите и как благородните цели скоро се оказват неактуални и се забравят.

Историческите фигури в романа са не повече от статисти, страната пък е чиста декорация. Героите много говорят за чест, дълг и отговорност – и ние им вярваме. Но я по-честно. Отговорност? Вие сериозно ли?

Интересно е да се погледнат с други очи и събитията, които описвам. Например да се опитаме да разберем: как стана така, че героите се сражаваха за всичко най-добро и победиха – а в крайна сметка постигнаха точно противоположното на онова, за което се бориха.

Представете си, че като проследим приключенията на нашите герои, успеем да разберем какво се е объркало. В кой момент са сгрешили? Или са се заблуждавали от самото начало?

Или обратното, били са прави във всичко?"