Войник: Или упование за обезсърчените
Трябва да изживеем именно този живот, мили Джими. И то не как да е - а като добри хора! Мускулите на челюстите ни трябва да станат като стоманени въжета - от стискане, защото ние трябва да преодолеем слабостите си и ето точно така ще станем добри и щастливи. Никакви самообвинения, никакви угризения, никакви колебания! Напред, напред, напред! Като сьомги под леда! Само така можем да бъдем щастливи! С ужасна смелост. Като не очакваме нищо. Най-малкото пък - щастие! Само така можем да станем щастливи. Или пък, ако не станем, поне няма да съжаляваме. Войникът не съжалява! Той гледа навън, през прозореца на колата. И съзнанието му е хладно, спокойно и бяло - като замръзнало поле навън.
Не можеш да вървиш по Пътя, докато самият ти не станеш Пътят. (Буда)
Автор | Калин Терзийски |
---|---|
Страници | 268 |
Корица | мека |
Език | български |
Година | 2012 |
Дата на получаване | 9.11.2012 г. |
Издателство | Сиела |
ID на книга | 66245 |
ISBN | 9789542812135 |
Категории | Съвременна българска литература |