Война

Малко са книгите в българската литературна история, които биват обречени на забвение в продължение на повече от половин век. Една от тях е романът на Яна Язова „Война“.

Сюжетът се развива сред драматични за съвременната българска история събития – Втората световна война, смъртта на цар Борис ІІІ, бомбардировките над София, нахлуването на Червената армия в България, преврата от 9 септември 1944 г. и т.нар. Народен съд. Според литературната критика именно „Война“ е единственото произведение в рамките на половин век (или поне едно от малкото), в което истината за установяването на власт на Отечествения фронт се представя без идеологически фалшификации и манипулации.

Поради това, след завършването си през 1946 година, ръкописът дълго време остава неизвестен за читатели и изследователи. Произведението за първи път вижда бял свят чрез откъси в списание „Летописи“ в средата на 90-те години, а настоящото издание на „Българска история “е първо след почти две десетилетия.

В романа ,,Война“ ходът на историята противопоставя един на друг двама стари приятели. Успоредно с личната, бурно се развива и обществената история, като в един момент двете стават едно. От този момент разказът потича драматично и стряскащо, а благодарение на блестящия писателски талант на Яна Язова читателят съпреживява ужаса и неизбежността на събитията.