Владетелят.

Подобно на „Изкуството на войната” на Сун Дзъ, и тази класическа творба е много повече от субективен коментар на историята и на фигурите, които са я движили. Съветите на Макиавели, макар и понякога стряскащи, са отправени привидно само към овластените, но в същата степен важат за всекиго при общуването му с другите.

„Владетелят” е не само проникновен психологическо-философски документ, но и изпитано напътствие как да се практикува властта. Тъй като човешката природа почти не се променя, този текст няма срок за годност – той отдавна е надживял автора си и пребъдва във времето.