Великите сопрани на България

Доскоро световната музикална критика наричаше България Страната на басите, цитирайки имената на Борис Христов, Николай Гяуров и Никола Гюзелев. Но басите далеч не изчерпват оперната ни слава. Много български певици са прославяли и прославят страната ни. Особена заслуга в това отношение имат нашите сопрани. Христина Морфова и до днес е наричана „Българският славей“. Люба Велич е прославена като „Саломе на Саломеите“. Райна Кабаиванска е или „най-бележитата изпълнителка на Тоска“, или „преродената Елеонора Дузе“. Гена Димитрова и през ХХІ век е недостижима като Турандот от едноименната опера на Пучини. Анна Томова-Синтова е „най-бляскавата интерпретаторка на Рихард Щраус“, Дарина Такова – „най-добрата Семирамида на новото столетие“. Критиците не пестят похвалите си нито за Красимира Стоянова: „Всяка нейна поява на концертния подиум е висш урок по музициране“, нито за Александрина Пендачанска – „преродената Люба Велич в ролята на Саломе“...

За съжаление младите почитатели на музиката знаят много малко за великите български имена, покорили най-големите оперни сцени. С тази книга бих искал те да се почувстват горди от факта, че малка България е допринесла много за развитието на световния оперен театър, че българските сопрани и в миналото, и днес са едни от най-здравите стълбове на такива бляскави сцени като Миланската скала, парижката „Гранд опера“, Ковънт Гардън, Метрополитен опера – Ню Йорк, виенската „Щатсопер“, театър „Колон“ в Буенос Айрес.