В преследване на златото: Невероятната история за това как нацистите разграбиха златните запаси на Европа. “Непознатата история“

Това е историята на ограбването на чуждестранни банки от нацистите. Журналистът Джордж Тейбър много добре и с безкрайно разнообразни документи от епохата е показал, че още в годините преди началото на Втората световна война Хитлер и неговите съмишленици започват да ламтят за злато и скъпоценности, с които да финансират милитаристичните си амбиции. В началото на войната те вече притежават 45 армейски дивизии, 6000 танка, десетки бойни кораби и подводници, 7000 самолета и всевъзможна друга техника и муниции. По време на войната нацисткото злато нараства от 150 милиона на цели 600 милиона, оценено в щатски долари по тогавашните курсове.

Без това невероятно за времето си състояние и без зле прикриваното сътрудничество на страни като Румъния, Португалия, Испания, Турция, Швеция и Швейцария германската военна машина щеше да спре да функционира много преди май 1945 г.

Цялото това богатство и материална база на Германия през 40-те години на ХХ в. се гради на заграбените авоари на редица европейски банки и народи. Някои от тях като Норвегия успяват навреме да отърват ценностите си в чужбина, но повечето не успяват. Тази книга е посветена на невероятните перипетии на цели влакови композиции и индийски нишки от камиони с кюлчета злато, напускащи трезорите на централните банки в заплашената от нацистка окупация Европа.

Тайната около тези операции е толкова добре пазена, че за някои от ценните пратки така и не се знае докъде са стигнали и каква е тяхната по-нататъшна съдба – цели 60 години след края на Втората световна война.

За автора:

ДЖОРДЖ М. ТЕЙБЪР е автор на бестселъра Judgement of Paris („Решение за Париж“). Втората книга на автора – To Cork or Not to Cork („Корк или не“) му донася наградата на името на Джейн Григсън. С това произведение Тейбър стига и до финалния кръг за наградата на името на Джеймс Бърд. Преди да се захване с писане на книги, Джордж Тейбър работи като журналист и редактор в списание „Тайм“ и прекарва двадесет и една години като кореспондент в Бон, Париж, Хюстън, Вашингтон и Ню Йорк.