Упражнения по стил

Историята, разказана 99 пъти по различни начини, е доста тривиална.
Пътувайки в автобус, разказвачът вижда младеж с дълъг врат и шапка с шнур вместо с панделка. Младежът обвинява пътника до себе си, че го е блъскал; после побързва да седне на освободило се място. Два часа по-късно разказвачът вижда същия младеж с приятел, който го съветва да сложи ново копче на палтото си.

Тарикатско
Беше къде обед, като гепих рейса. Гепих го и киризим ­кво? ­- един образ, тъп като гъз, а се дърви на съседа си. "He моеш ли ­вика му ­да си отваряш зъркелите? Нарочно ­циври му ­ме ръгаш, че и ми газиш патъците." И духна да седне. Пълен чвор.
Като гилах по площад Ром, го киризим да плямпа с друг образ, също такъв чвор. "Чат ли си? -­ бъзна го онзи. ­Барни тва копче и ще си тупалка!"

По италиански
Уно дене, у темпо манджаре, ке скиво на платоформато у аутобусо? Уно дългучо, веро маркучо! Белла капелла с ширита дебела! Туози чешито се форте караре и парларе вулгаре на уно другаре: "Перке ме бутандо и ми тъпкандо кракандо, ма кранто!" Назряло скандало и чешито бегало без чао и престо седнало, лукиано ни яло, ни мирисало.
Ке нуово скивандо у друго моменто? Познанто чешито и уно левенто. Левенто даваре акълито чешиту за уно копчино до гранде дупчино.

"Нямаше да е толкова смешно, ако не беше сериозно." –Клод Симон