Училище за сплетни. (Ричард Шеридан), “Персей“

Пиесата Училище за сплетни на Р. Б. Шеридан е поставена за първи път на сцена през 1777 г. и предизвика незабавен фурор с безпардонното си чувство за хумор, заплетения и задъхан сюжет и чаровните, ярки персонажи. Публиката и критиката са единодушни – Училище за сплетни е една от най-смешните и остроумни пиеси, писани някога, а младият й автор осъществява блестяща и безмилостна атака срещу клюкарството, лицемерието и интригантството във висшето лондонско общество. Но творбата на Шеридан е много повече от една остроумна пиеса, осмиваща превземките и интригите на английската аристокрация. Под пластовете хаплив хумор и хитроумен фарс се крие една невероятна дълбочина, един цял нов свят, който авторът заселва с оригинални, смели, дори скандални идеи и проникновени наблюдения върху нравите и нагласите в английското общество през осемнадесети век, които звучат съвсем модерно и днес. Всяка велика творба е огледало, което творецът издига пред своята публика, за да може тя да се огледа в него, да се познае и може би опознае. В огледалото на Шеридан проницателният читател ще види своето собствено отражение, а лицето на това отражение ще е скрито зад маска. Защото за Шеридан всички носим маски, зад които крием истинските си чувства, мисли и копнежи, а животът е един безкраен маскен бал, на който всички ние сме увлечени във вихъра на танца. Но Шеридан не се задоволява с това да покаже маските на тези свои зрители, различили отраженията си в огледалото. Той стига дори по-далеч, като се протяга през огледалото и сваля тези маски, разкривайки това, което те прикриват: чистата, груба, първична човещина, която пулсира в душата на всеки един от нас. Човещина, която може да е грозна или красива, порочна или непорочна, зла или добра, но преди всичко е истинска, откровена и неподправена. Като всеки велик творец, Шеридан се впуска презглава в изследването на този непознат и забранен свят, светът на нашите истински чувства, мисли и копнежи, задавайки смущаващи въпроси и разкривайки нелицеприятни истини. Сваляйки маските на героите и на зрителите си, авторът ги принуждава да се изправят лице в лице със себе си и да опознаят истинската си същност.