Убийства с продължение

След огромния успех на „Мозайка от убийства“ и „Огледални убийства“ в „Убийства с продължение“ Антъни Хоровиц отново ни среща със Сюзан Райланд - редакторката, чийто живот се преплита със случаите от книгите на покойния писател Алан Конуей. Макар временно да се е оттеглила от издателския бизнес, Сюзан напуска своя мечтан рай на гръцки остров, разделя се с приятеля си Андреас и се връща в Англия с надежда за нов живот.

Работата, която успява да намери, е последното, което би искала да върши – трябва да редактира продължение на романите за Атикус Тип, озаглавено „Последният случай на Тип“. Мрачните спомени от последната й работа по тези романи я изпълват с лоши предчувствия, които скоро започват да се оправдават. Писателят, натоварен с продължението, й е познат – Елиът Крейс е проблемният внук на легендарната Мириам Крейс, авторка на детски книги с култов статус на Острова. Мириам Крейс е починала преди двайсет години, а Елиът е убеден, че е била отровена.

Ръкописът на продължението се оказва учудващо добър, интригата се заплита около загадъчната смърт на лейди Маргарет Калфонт – издъхнала дни преди да промени завещанието си. Оказва се, че тя също е била отровена.

Отраженията на една истинска загадка в измислената история постепенно убеждават Сюзан, че Елиът е приложил познатата техника на покойния Алан Конуей и е скрил в текста улики за смъртта на своята баба. Сюзан съзнава, че Елиът излага на опасност живота си и отчаяно се опитва да му попречи. Второ убийство я кара да осъзнае, че не си е научила урока да стои настрана от всичко, свързано с подобни загадки, но вече е късно – за полицията Сюзан се очертава като главен заподозрян.

Действителност и измислица отново се преплитат в опасна главоблъсканица, а ако Сюзан не реши загадката в „Последният случай на Тип“, може да се превърне и в следващата жертва на убиеца.

В два паралелни свята — реалния и литературния, разказът се води от два гласа — на Сюзан и на знаменития детектив Атикус Тип, който оживява на страниците на един „роман в романа“. Тук всяка дума може да е ключ, а всяка страница крие опасност. Хоровиц демонстрира майсторството си да изгражда сложни повествователни структури, които работят безупречно като часовников механизъм.