Трите карти. “Тъмната кула“, книга 2

Човекът в черно бягаше през пустинята и Стрелецът го следваше. 

Преди повече от 40 години светът прочита това изречение… и вече не е същият.

Така започва поредицата за Тъмната кула, най-мащабната и най-епичната творба на Стивън Кинг. Фентъзи, изумителни приключения… и дълбоки прозрения за човешката природа, за приятелството, любовта и предателството. И за старата като света борба между доброто и злото – тема, минаваща като червена нишка в книгите на Краля.

Роланд от Гилеад, последният Стрелец, преминава през паралелни светове и се сблъсква с невъобразимото. Олицетворение на самотния герой от древните митове и от класическите уестърни, той извършва подвизи (и понякога предателства) в името на една-едничка цел – да открие и да запази мистичната пресечна точка на всички светове, всички вселени – ТЪМНАТА КУЛА.

Роланд упорито преследва човека в черно, жертвайки Джейк – момчето, което е обикнал като син. Принуден да избира между Кулата и хлапето, може би дори между проклятието и спасението, той избира Кулата.

И… най-после настига човека в черно, известен още като Уолтър. Последният сблъсък помежду им е на древно място, където е убивано: голгота, мястото на черепа. Човекът в черно предсказва с карти за таро бъдещето на Стрелеца. Изтегля три: на едната е изобразен мъж, Затворникът, на другата – жена, Господарката на сенките, на третата се вижда тъмна сянка, наречена Смърт („Но не и твоята смърт, Стрелецо“ – предупреждава го Уолтър). Тези карти предсказват събитията, описани в настоящата книга, и как Стрелецът отново поема по дългия и труден път към Тъмната кула.