Тютюн. В 2 тома

Навярно целият нов подход на Димов към романа, новата постройка и неочаквани акценти в „Тютюн“ бяха една от причините той да не бъде разбран още при появата си. Мнозина причисляваха автора към екзотичните цветя, израснали и култивирани не на наша плодотворна културна нива.

Но днес е ясно, че с опита си Димитър Димов завеща, а с примера си подкрепи една нова тенденция в националния роман, разшири неговите хоризонти, обогати неговите традиции.

В „Тютюн“ зрялата мисъл, вкусът и интелектът на моралиста преодоляват плашещото разстояние между неговите блуждения по чужди светове и нашия собствен национален исторически опит, те са намерили свой език за новия ни национален опит.

Преодоляването на това огромно разстояние, необичайната парабола на това пътешествие бяха и преодоляване на смъртта на романа в интелектуалната сухота и умозрителност, откриха нови, не само чисто пластически пътища за развитието на бъдещия български роман и за нашето ново повествователно изкуство.