Тя се казваше Татяна. Хроника на Великото десети

Седми стрелкови корпус на Южноуралския военен окръг е заел позиция за полева отбрана. Личният състав е изтеглен на 5 километра от района на отбраната, където са останали стотици танкове, бронетранспортьори, оръдия и минохвъргачки; вместо войници в траншеите и блиндажите има крави, коне и овце.

Планът е по подготвената отбрана да се нанесат три ядрени удара, за да се отвори коридор за настъпващите. Вторият и третият удар се имитират с взривяването на стотици варели бензин, разположени в специално направени огромни изкопи. Първият ядрен удар е истински. Носителят е Ту-4А. Бомбата - РДС-4 "Татяна". С мощност 38 килотона. Тоест - Хирошима и Нагасаки заедно плюс още мъничко. Пускане от височина 8 000 метра. Взрив - на височина 350 метра.

В 9 часа 33 минути и 10 секунди на 14 септември 1954 г. злодейката "Татяна" с леко свистене полита към земята. След 48 секунди достига зададената височина. И се взривява. Главният въпрос е: ЗАЩО!!! През втората половина на ХХ век се появява възможността за разгром на противника, без да се налага да пробиваш отбраната му. Нека си заема отбранителни позиции. Ние пък ще го унищожим с ядрени удари. Жуков обаче не иска да разрушава вражеските градове, гари, пристанища и заводи. Иска да ги завладее. Нашата задача е да завладеем Централна и Западна Европа. Опитът от ученията на Тоцкия полигон не е приемлив и не е пригоден за никакви други варианти на война освен за освободителен поход към Западна Европа.