THEY BOTH DIE AT THE END

В романа „Накрая и двамата умират“ Адам Силвера представя интересна, оригинална, но и плашеща идея - как човек би прекарал живота си, ако узнае, че му остава само един ден.

Двама осемнайсет годишни младежи - Матео Торес и Руфъс Еметерио – минути след полунощ на 5 септември получават обаждане от Отряда на смъртта, че следващите 24 часа са последните в живота им.

Двамата не се познават. В рамките на един ден могат да останат с близките си и да направят това, което са пропуснали досега в живота си. Да живееш като за последно в буквален смисъл.

Когато получава обаждането, Матео е сам. Животът му до този момент е нерадостен, изпълнен със самота и постоянни притеснения. Не помни майка си, тъй като тя умира при раждането му, а баща му е в кома седмици наред и под лекарски грижи в болница.

Момчето израства стеснително, неуверено и предпочита да избягва общуването. Прекарва повече време пред екрана, потънал във видеоигри, или следейки преживяванията на другите в социалните мрежи.

Телефонното обаждане заварва Руфъс, докато се бие с новия приятел на вече бившето си гадже. Той носи в себе си гняв и агресия, които обаче прикриват болка, щедрост и доброта.

Само няколко месеца по-рано губи родителите и по-голямата си сестра в катастрофа и все още не може да преодолее тази тежка травма. Единствена утеха в живота му е дружбата с неговите двама доведени братя.

Матео и Руфъс се намират чрез мобилното приложение „Последният приятел“. Какво ще предприемат в последните часове от живота си и какви промени ще претърпят за едно денонощие? Много или малко са 24 часа, за да сбъднеш желания като за цял един живот?

В света на двете момчета всеки знае кога ще настъпи краят му. В тази вдъхновяваща история за двама младежи писателят Силвера находчиво показва различните гледни точки на чисто психологическо ниво

Показва как всеки осмисля тази новина и избира „правилния“ начин да прекара последните си часове: в приключения, в усамотение, в недоумение, в гняв и мъст към всички врагове. Така читателят се поставя на мястото на героите и също разсъждава как самият той би постъпил.

Напрежението и мелодраматичното настроение в романа „Накрая и двамата умират“ нарастват с намаляването на отброените часове. Силвера умело разкрива емоционалното състояние на момчетата, докато размишляват за своя живот в рамките на часовете, които им остават.

Интерпретацията на темите за избора, отговорността за последствията, смисъла на човешкия живот и любовта като движеща сила и най-възвишено чувство са поднесени ненатрапчиво и много подходящо за читатели от тийн аудиторията.

Любовта, която се поражда между Матео и Руфъс взаимно ги преобразява. Матео вече не е тихото, потиснато и срамежливо момче, а агресията у Руфъс е укротена и отшумяла. За кратко време научават, че е за предпочитане да изживееш цял един живот пълноценно и с близки хора.

Смъртта, от друга страна, не трябва да се асоциира само с чувството на страх, тъй като няма живот без смърт, както няма смърт без живот. Тя е неизбежна и мисълта за нея е преодолима, ако я възприемем с достойнство. Миговете на любов, вдъхновение и радост са по-значими от страха за житейския край.

В „Накрая и двамата умират“ (“They Both Die at the End”) Силвера представя тревогата си от общество, в което технологиите създават индустрия от смъртта.

Социалните мрежи, приложенията, специализираните екипи и някои от бизнесите като че ли лишават човешкия живот от топлина, сърдечност, близост, емпатия и любов. Този роман е предупреждение да се замислим какво наистина ни прави щастливи.

***

В романа „Накрая и двамата умират“ Адам Силвера представя интересна, оригинална, но и плашеща идея - как човек би прекарал живота си, ако узнае, че му остава само един ден.

Двама осемнайсет годишни младежи - Матео Торес и Руфъс Еметерио – минути след полунощ на 5 септември получават обаждане от Отряда на смъртта, че следващите 24 часа са последните в живота им.

Двамата не се познават. В рамките на един ден могат да останат с близките си и да направят това, което са пропуснали досега в живота си. Да живееш като за последно в буквален смисъл.

Когато получава обаждането, Матео е сам. Животът му до този момент е нерадостен, изпълнен със самота и постоянни притеснения. Не помни майка си, тъй като тя умира при раждането му, а баща му е в кома седмици наред и под лекарски грижи в болница.

Момчето израства стеснително, неуверено и предпочита да избягва общуването. Прекарва повече време пред екрана, потънал във видеоигри, или следейки преживяванията на другите в социалните мрежи.

Телефонното обаждане заварва Руфъс, докато се бие с новия приятел на вече бившето си гадже. Той носи в себе си гняв и агресия, които обаче прикриват болка, щедрост и доброта.

Само няколко месеца по-рано губи родителите и по-голямата си сестра в катастрофа и все още не може да преодолее тази тежка травма. Единствена утеха в живота му е дружбата с неговите двама доведени братя.

Матео и Руфъс се намират чрез мобилното приложение „Последният приятел“. Какво ще предприемат в последните часове от живота си и какви промени ще претърпят за едно денонощие? Много или малко са 24 часа, за да сбъднеш желания като за цял един живот?

В света на двете момчета всеки знае кога ще настъпи краят му. В тази вдъхновяваща история за двама младежи писателят Силвера находчиво показва различните гледни точки на чисто психологическо ниво

Показва как всеки осмисля тази новина и избира „правилния“ начин да прекара последните си часове: в приключения, в усамотение, в недоумение, в гняв и мъст към всички врагове. Така читателят се поставя на мястото на героите и също разсъждава как самият той би постъпил.

Напрежението и мелодраматичното настроение в романа „Накрая и двамата умират“ нарастват с намаляването на отброените часове. Силвера умело разкрива емоционалното състояние на момчетата, докато размишляват за своя живот в рамките на часовете, които им остават.

Интерпретацията на темите за избора, отговорността за последствията, смисъла на човешкия живот и любовта като движеща сила и най-възвишено чувство са поднесени ненатрапчиво и много подходящо за читатели от тийн аудиторията.

Любовта, която се поражда между Матео и Руфъс взаимно ги преобразява. Матео вече не е тихото, потиснато и срамежливо момче, а агресията у Руфъс е укротена и отшумяла. За кратко време научават, че е за предпочитане да изживееш цял един живот пълноценно и с близки хора.

Смъртта, от друга страна, не трябва да се асоциира само с чувството на страх, тъй като няма живот без смърт, както няма смърт без живот. Тя е неизбежна и мисълта за нея е преодолима, ако я възприемем с достойнство. Миговете на любов, вдъхновение и радост са по-значими от страха за житейския край.

В „Накрая и двамата умират“ (“They Both Die at the End”) Силвера представя тревогата си от общество, в което технологиите създават индустрия от смъртта.

Социалните мрежи, приложенията, специализираните екипи и някои от бизнесите като че ли лишават човешкия живот от топлина, сърдечност, близост, емпатия и любов. Този роман е предупреждение да се замислим какво наистина ни прави щастливи.

***

За автора

Адам Силвера (р. 1990) е съвременен американски писател, чийто тийн роман „Накрая и двамата умират“ се превръща в бестселър на „Ню Йорк Таймс“ и емблема на LGBTQ общността.

Името му става популярно още с публикуването на първия му роман “More Happy than Not” (2015), който също влиза в класациите за най-продавани книги, а през 2020 г. HBO разработва сериал по него. През 2017 - а излиза от печат “History Is All You Left Me“.

Същата година Силвера и издателство Harper Teen пуска на пазара “They Both Die at the End”, а през 2019-а започва адаптацията за филма отново от HBO.

Превръщането на този в драматичен роман в сензация обаче става благодарение на тийн аудиторията и обсъждането му в социалната платформа TikTok по време на пандемията от Ковид в периода 2020 - 2021.

Това подтиква Силвера да напише продължението „Първият, който умира накрая“ (“The First to Die at the End”, 2022).

Адам Силвера е автор още на романите „Какво, ако сме ние“ (“What If It’s Us”), “Наздраве за нас“ (“Nere’s To Us”), на поредицата „Безкраен кръговрат“ (“Cycle of Infinity”), както и на няколко разказа.

Резюме на английски език

“They Both Die at the End” is the melodramatic story of two teenage boys – Mateo and Rufus. They are of different nationalities, different personalities and don’t know each other, but will end up in the same absurd situation.

A phone call just a few minutes after midnight on 5^th September will change their world in just 24 hours. The call is made from the Death–Cast to inform them that they will live just one more day.

The Last Frend app will match these two teens together. They will go through change, growth and love together and will face the last day of their lives peacefully.

How life can be measured? What is the meaning of life? Are 24 hours enough to do everything you wanted to be? Is that enough time to spend with your loved ones, to create memories for them, and for them to remember you and to be able to say goodbye to them?

The author cleverly tracks the emotional transitions in Mateo and Rufus, the decisions they make to spend the last hours of their lives. The situations they find themselves in make them understand who they are and who they wanted to be.

In 24 hours they will learn that death is a part of life, that joy and pain are always together. They will discover love for each other and will understand that through it they can overcome the fear of death.

“They Both Die in the End” is a story that society fascinated by technology, can be totally insensitive and indifferent to people's lives and their deaths.