Тетрамерон. Историите на Соледад

С „Тетрамерон“ Сомоса отдава почит на устната разказваческа традиция, припомня ни класически образци („Хиляда и една нощ“, „Декамерон“) в богата на символи четиригласна творба, която примамва от история към история, разказ в разказа, като вложени една в друга китайски кутии, със заявка за безконечност, разказ „завинаги“. Прекрасният и в същото време брутален „по испански“ готически текст е истински карнавал на въображението, шестващ из лабиринтите на съспенса и обединен в привидната си множественост и пъстрота от идеята за края на невинността, прекрачването от детството в света на възрастните, в зрелостта. Но не само. Според самия автор романът е и за всяка променяща живота ни решаваща крачка, „промяна, винаги придружена със загуба на част от неща, които преди си притежавал, които си бил“. Това се случва и с петия, случайно попаднал сред квартета от разказвачи – дванайсетгодишната Соледад, която във възрастта на самотата между два свята (soledad означава самота) чрез разказите на четиримата губи по малко от самоличността си, за да се изправи с необикновена сила срещу неразрешимите загадки на живота.

***

Хосе Карлос Сомоса - „Ако приемем разделянето на писателите на последователи на Чехов или на Борхес, аз, разбира се, съм от втората група. Предпочитанията ми са към литературата, която не приема себе си сериозно, която играе с текста и с читателя - накратко нереалистичната литература. А Борхес, Калвино, а така също Стърн и Кафка, са за мен главните източници на влияние.“

Така определя себе си испанският писател Хосе Карлос Сомоса, роден в Куба в 1959 г., преселник в Испания от 1960 г. Лекар по образование, специализирал психиатрия, а през 1994 г. Сомоса се отдава изцяло на литературна дейност. „Международният успех на „Пещерата на идеите“, петият ми роман, преведен досега на двадесет езика, ми показа, че съм взел правилното решение“ - отбелязва той.