Тъй рече Заратустра

Книга за всички и никого.
“Когато Заратустра навърши трийсет години, напусна той своя роден край и езерото на своя роден край и отиде в планината. Там се наслаждава на своя дух и на своята самотност и десет години не му омръзна това. Но най-сетне се преобърна сърцето му – и една сутрин стана той от зори, изстъпи се пред слънцето и му рече тъй:
– Ти, велико светило! Какво би било твоето щастие, да нямаше ония, на които светиш!”
Из книгата

“Размахвайки тирса, той с екстаз величаеше силния и красивия, аморално триумфиращия живот и го защитаваше срещу всяко съсухрящо въздействие на духа, а същевременно никой не в възхвалявал повече страданието…”
Томас Ман