Свидетели на небеса

Войните свършват, защото са обичайни, беше казала майка й, тази обаче се оказа толкова обичайна, че съвсем се сля с живота и отказа да свърши. Годините бяха изпълнили едната ръка на Галинка, пълзяха по пръстите на другата и тя вече едва си спомняше времето, когато сутрин седеше пред чугунената печка да гледа как млякото се надига под гъстия каймачен похлупак в очакване на блини. Така, насред обичайното, се промени и градът, неусетно и същевременно неузнаваемо. Сгради опустяваха, магазини затваряха, улиците ту се изпълваха с много народ, ту обезлюдяваха и се носеше тътен, сякаш градът също има душа, на която е много тежко, тежкото се превръща в мъка и избива в повърхността. Единствено Москва-река оставаше същата.

Светът на седемгодишната Галина е разтърсен от войната и революцията през 1917 г. Бягството с баща й, български офицер, от Москва през Одеса в България е съпътствано от невероятни събития. Бягство, което ще се окаже завръщане там, където тя наистина принадлежи: в духовното време и битие на вярата, способна да свидетелства Небето.