Страстите според Г.Х.

„…трябва да се избавя от себе си, за да виждам.“

Едно влизане в съвсем ежедневно пространство отприщва поток на мисълта, в който Г.Х., героинята на този роман, започва да потъва във водовъртеж от смисли, времена и идентичности. В това пътуване отпадат оковите на личността, житейските обусловености, фалшивите понятия за себе си и другия, позволявайки й да се приближи до своята същност, а може би и до скритата истина на съществуването си. Тя преминава отвъд илюзията на знанието и излиза духовно преобразена, с променено усещане за реалност и ново разбиране за света, почти неподвластни на човешката възможност за изразяване. Лиспектор поставя читателя в позицията на неназован слушател, към когото Г.Х. се обръща, от когото очаква подкрепа, докато му разказва, и когото накрая, довела го до място на откровение, на свой ред подкрепя.