Сто дни дъжд

Балканският отговор на Маркес и Кафка, така сръбската критика определя романа „Сто дни дъжд“, получил наградата за книга на годината „Златен слънчоглед“.

Беатрис прекосява цяла Европа, за да се добере до родното градче на баща си. От Лондон в Сърбия я връща волята на покойния вече родител – да продаде наследствените имоти.

Градчето я посреща с неспирен дъжд, който облича улици, сгради и хора в призрачен воал, сякаш иска да скрие нещо от нея.

Но да скриеш нещо тук, е невъзможно. Издигнал крепостна стена от тайни около себе си, всеки е прозрачен за останалите, защото всички са обвързани един с друг с миналото си, с пороците и страстите си, с мечтите-сънища, които сънуват наяве.

Беатрис пие вино, разговаря с домашния дух, унил като избягал папагал, и среща любовта. Но освен това присъствието й в провинциалния град като че катализира трагични развръзки на десетилетни интриги. 

С Маркесови щрихи Милош Латинович рисува миналото, настоящето и бъдещето на затънтената европейска провинция, в която живеем ние, на Балканите – врящ котел от страсти, исторически връзки и болни амбиции.

На Балканите има една страна, която граничи сама със себе си. Където живеят най-красивите жени, а раждаемостта спада. Където безработните работят най-много, където на най-плодородните земи живеят хора, които гладуват. Където влаковете винаги закъсняват. Където всички играят футбол, а побеждават във ватерпола и волейбола. Където всички бързат за работа, а никой не стига навреме. Където здравеопазването е безплатно, а лечението скъпо. Където световната криза е получила гражданство и живее там постоянно. Където обществените поръчки са тайна, а държавните тайни – публични. Където войните никога не свършват. Където съдебните дела траят по-дълго от живота…

***

Милош Латинович (р. 1963) е сред водещите сръбски писатели днес. Автор е на 6 романа, сборници с разкази, есета и пиеси. Носител е на Наградата на литературното дружество на Войводина, „Стеван Пешич“ и „Златен слънчоглед“ – за книга на годината (романа „Сто дни дъжд“).