Степ. История на едно пътуване

Повестта „Степ" е написана в края на 80-те години на XIX век, когато Чехов преживява духовна криза и преосмисля ценностите в живота си. В свое писмо до Д. Григорович авторът пише: „В Западна Европа хората загиват от това, че и е тясно и душно, а у нас - от това, че им е просторно... Толкова много простор има, че малкият човек няма сили да се ориентира..."

И наистина, в рамките на цялата повест, която всъщност е „история на едно пътуване", ние наблюдаваме героите, които не успяват да намерят общ език със света, да се разкриват, да взаимодействат с него.
Но мисълта на Чехов и патосът на цялата повест е насочен към стремежа да се преодолее това разногласие между света и човека. Символ на това са птиците, обитаващи степта, които напомнят и на героите, и на читателите за стремежа към свобода, развитие и пълноценен живот.

Антон Павлович Чехов (1860–1904 г.) е руски писател и драматург, по професия лекар. Той е автор на много къси разкази, както и на пиеси, оказали силно влияние върху драматургията през XX век. За 26 години творческа дейност създава около 900 произведения, най-вече хумористични разкази, пиеси и повести, които се превръщат в класически произведения на световната литература. Мнозина го считат за един от най-добрите автори на къси разкази в света. Той работи като лекар почти през целия си живот, докато пише своите литературни произведения. Както сам казва медицината е неговата законна съпруга, а литературата – негова любовница.