Снимам, следователно живея

Интервюта, разговори, изповеди и прозрения за епохата, за изкуствата, за морала и за човека – това е канавата на тази своеобразна автобиография на един от основоположниците на модерното кино. Тръгнал от кредото и естетиката на неореализма, Микеланджело Антониони (1912–2007) постига непознати дотогава дълбини в психологическото изследване на вътрешния свят на личността, на „болестта на чувствата“, на отчуждението и самотата, на кризите, които преживява индивидът сред бурно променящия се политически и социален пейзаж през втората половина на XX век. Пейзаж, който изисква нови изразни средства, нов подход към сюжета и кадъра, към актьорите, към техниката и цвета, нов синтез на изкуствата, нова творческа философия. Антониони и екранните му образи са нейно въплъщение. От Хроника на една любов, Приятелките, Викът, Приключението, Нощта, Затъмнението, Червената пустиня до култовите Фотоувеличение, Забриски Пойнт, Професия: репортер творецът изминава дълъг път към най-добрите образци на интелектуалното кино, превърнали се в класика. Постепенно, с всеки следващ филм, с всяко искрено признание, пред очите на читателя изплува, обрисуван с кинематографичен език, ярък автопортрет на режисьор, за когото киното е начин на общуване, откровение, съдба, живот.