Скъпи Брат. Борис Георгиев от Варна. Писма, дневници, статии 1904-1999

В „Скъпи Брат“ е събрано, преведено и систематизирано епистоларното наследство на Борис Георгиев от Варна. В сборника са включени текстове от дневниците на художника в хронология по декади, в които той рядко описва битието на своя живот, но акцентира върху професионални и житейски събития. Обичайно Георгиев прави това и в кореспонденцията си, при общуване с духовно родствени нему хора, с които го свързват приятелството и общото етично отношение към живота, по-скоро идеалистично и религиозно, отколкото материално-битово. Ранните писма са обикновено на пощенски картички от времето на заминаването му в Одеса до преселването му в Трентинските алпи като свободен художник. Особено любопитни са текстовете, свързани с обучението му в Баварската кралска академия в Мюнхен, първите му „поклоннически“ пътувания в Европа и Северна Африка, когато формира своя творчески мироглед и философия, изучава езици и придобива житейски опитности.

В писмата си Георгиев никога не иска помощ или подкрепа под каквато и да е форма. Той счита себе си за „Самотен странник по света“, който опознава живота с неговите най-трудни страни, но мисията му е да извисява духовно хората, да ги подкрепя в стремежите им към хармонично общуване с ближните им и с заобикалящия ги свят на природата и Космоса. Убеден в етичната роля на изкуството, той се стреми да свързва емоционално хората в общото колективно преживяване при духовното съприкосновение с красотата и добротата.

В кореспонденцията си със своето семейство показва изключителната си привързаност към своите близки, стигаща до самоотверженост. Редовете, посветени на неговата по-малка сестра Катя, за която той се грижи, синовната му нежност към родителите му, към неговия брат и сестра, са пример за родственото чувство на обич в семейството, дълбоко залегнало в патриархалния бит на българина. Това свое чувство той пренася и към своите близки приятели, към които се обръща по християнски в писмата си със Скъпи Брат или Сестра. Особено интересни са писмата и дневникът на сестра му Катя, която умира 19-годишна във Флоренция. Нейните стихове, записките и кореспонденцията й на руски, италиански, френски и български език говорят за вроден интелект и талант, нежна чувствителност и духовна чистота. В писмата намираме описания и смислов анализ на неговите произведения, особено онези, които изразяват неговата философия в изкуството. Той сам пише хронология на изкуството си и дава тълкувание и оценка на творбите си, обяснява целите си. Смята, че неговото развитие на творец е достигнало до онази степен на професионализъм и съвършенство, когато не се нуждае от оценките и критиката на случайни критици. Чрез словото изкуството му получава мисия…

Борис Георгиев не вярва в смъртта и затова гледа идеалистично на човешкото братство като на братство, родено и живеещо в духа – то ще продължи и тогава, когато хората напуснат земното измерение на живота. Така и става. Тази книга, събрала мислите и чувствата на един голям художник, философ, естет и мистик, свидетелства за това. Самата аз събрах всичко, до което съдбата ми даде възможност да се докосна и да проуча. Работих по книгата с цялото си смирение, давам своята дан от живота и времето си, за да не бъде забравено едно голямо творческо дело. Книгата е възможност за вълнуващо пътуване през времето с възкресените духовни послания от слово и образ, които ни е оставил „Пастирът на мечтите“, както неговите съвременници назовават художника Борис Георгиев от Варна.

Пламена Димитрова-Рачева

На земята, всъщност, хората не са се много изменили и не са по-различни от съвременниците на Данте и Шекспир. Войни и омрази, мизерия и неправда, доброта и любов, молитви и проклятия. За страданието няма друго, освен кратка почивка.

Големият брой хора не са знаели и още не знаят как се върви против бурното течение на съществуванието: а при това Бог ни е направил всинца отзивчиви към утехата на слънчевия лъч, на красотата. Всички плачем безкрайния плач на Земята, всички изпитваме скритата радост на живота. Но ние, артистите, не бихме имали нищо да кажем, ако не поддържаме кръвните връзки, които ни свързват с човека, който е в нас, и с човечеството около нас, което ни слуша със същото сърце. - Борис Георгиев