Синовете на планината. “Заветът на Кана“, книга 1

През последните години на българския литературен пазар не се е появявала книга с подобна тематика, поднесена по такъв начин. Този роман се родее с произведенията на автори като Димитър Талев, Антон Дончев, Генчо Стоев, Йордан Вълчев и други български белетристи, от които съвременните поколения малко се отдалечиха.

Книгата излиза в рамките на едно белетристично произведение и има амбицията да покаже някои от личните открития на автора. Самият той е пребивавал на места, които според определени източници преди хиляди години са били обитавани от древните българи. Белетристичният текст, подкрепен с документалните извори и отпратките към историята на Китай и другите народи, с които са били съседи българите, прави това произведение не само четивно, но и любопитно. То кара читателя да се вгледа и вглъби в историческите източници, отразяващи събития от III век пр. Хр.

Христо Милков разказва увлекателно и преобръща представите ни за древната история. В романа българите са наследници на древни знания, практически умения и духовни практики, на азбуката на древната цивилизация му, от която по-късно китайците заимстват. Освен това същите тези китайци, които наричат събирателното название "Хун-ну" – в това число и българите – варвари, чужденци, именно от тези "варвари" те се научават на стъкларство, да леят метали, купуват коне, които българите за пръв път са опитомили, вземат даже и техния древен календар. Това са факти, които присъстват в книгата, но там основно се разказва за началото на рода Дуло и борбата му за оцеляване и утвърждаване.

Белетристика, история, езотерика, духовни практики за каляване на волята и духа. Едно рядко срещано съчетание в съвременната литература, което ще остави без дъх читателя и ще го накара да се замисли за начина си на живот и този на обществата през XXI век. И да добие поне малко самочувствието на наследник на един от най-старите народи на земята – българите.