Сияйни слова. “Летописите на Светлината на Бурят

Най-сетне древните клетви бяха изречени и духчетата се завръщат. Хората търсят онова, което бе загубено. И се боя, че търсенето ще ги убие.

Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.

Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.

Отдавна е време те да се събудят – надвиснала е Вечната Буря.

И Убиецът е тук.

Изминали са шест години откакто Убиецът в бяло, нает от загадъчните паршенди, погубва краля на алетите в нощта, когато се празнува мирът между хора и паршенди. Така започва Договорът на Отмъщението на Върховните принцове в Алеткар и тяхната Война на Възмездието срещу паршендите. Сега Убиецът в бяло отново премахва владетели из целия свят и с изумителните си сили надвива всеки телохранител и се изплъзва от всеки преследвач. Наредено му е да убие Върховния принц Далинар – мъжа, когото всички смятат за същинската сила зад алетския престол. Привидно ролята на Далинар във войната е достатъчно основание някой да желае смъртта му, ала господарят на Убиеца в бяло има много по-дълбоки причини.

Осъден от враговете си да загине от окаяната смърт на военен роб, Каладин оцелява и е сложен начело на кралските телохранители. Тази служба на нископоставения тъмноок не се приема еднакво от всички. И така, Каладин трябва да опази краля и Далинар от всяка обичайна заплаха, пък и от съвършено необичайния Убиец в бяло. При това, докато тайно се бори да усъвършенства своите удивителни сили, които са някак свързани с неговото духче на честта, Сил. Необикновената, ала и неспокойна Шалан, с усилия следва сходен път. Прекършена от нещо, което отказва да признае пред себе си, тя носи страшно бреме – някак да възпре завръщането на Пустоносните от преданията, защото след това надвисва Опустошението и краят на цивилизацията. Нужни са ѝ тайни, скрити в Пустите равнини. Ала дори пътят дотам се оказва по-тежък, отколкото си е представяла.

А през това време в сърцето на Пустите равнини паршендите взимат жизненоважно решение. Продължилите с години нападения на алетите непрестанно изтребват народа им. Затова паршендите се оставят предводителката им Ешонаи да ги убеди да заложат всичко в отчаяна игра със същите онези свръхестествени сили, от които навремето са избягали. Последиците и за паршенди, и за хора – а всъщност и за цял Рошар – са и опасни, и неизмерими.

Сияйни слова е вторият том от Летописите на Светлината на Бурята, амбициозен епос в мащабната традиция на Колелото на времето, която Брандън Сандерсън завърши за покойния Робърт Джордан.

Портата към Летописите се отвори с Пътят на кралете, а с книгата, която сега държите в ръце, ще участвате във всяка стъпка на зашеметяващото приключение.

Брандън Сандерсън е израснал в Линкълн, Небраска. Днес живее в Юта със съпругата и децата си и преподава творческо писане в университета Бригам Янг. Освен съавтор на Робърт Джордан в Колелото на времето, Сандерсън е автор на бестселъри като трилогията Мъглороден, Спиращия войната, Сплавта на закона, Пътят на кралете, Ритматистът и Стоманеното сърце. През 2013 става носител на наградата Хюго за новелата Душата на императора, чието действие се развива в света, познат от обичания първи роман на Сандерсън, Елантрис.